И ние с брат ми старателно подготвихме план за отмъщение. Един ден племенницата ми Люда ми каза на тайно, че когато нейният татко, моят брат, не е вкъщи, при тях идва чичо Макс, моят съпруг. — Той ми носи нова играчка, а след това отива да поправя мама.
Така казва той. Аз започнах внимателно да разпитвам момичето и разбрах, че Макс посещава невястата няколко пъти седмично. Следващия път, когато ми доведоха племенницата да я гледам, а съпругът ми отиде уж при майка си, аз се обадих на брат ми и с племенницата отидохме до неговия дом. Брат ми дойде бързо. Той ни устрои разпит.
После съпоставихме дните, когато съпругът ми отиваше да „помага“ на майка си, с графика на работните дни на брат ми. Те съвпадаха.
— Ако сега с теб се изправим, това ще доведе до развод. Така ли? — попита брат ми. — Да, — потвърдих аз. — А как ще се справим с апартаментите? Работата е там, че и брат ми с жена си, и аз със съпруга си купихме апартаменти в брака. Затова при развода ще трябва да делим апартаментите с тези предатели.
Решихме, че засега няма да правим нищо, а ще помислим добре за ситуацията. И ще потърсим изход. Брат ми се върна на работа, а ние с Людочка се разходихме малко и се върнахме вкъщи. Часове по-късно дойде и невястата и взе дъщеря си.
След двадесет минути у дома се появи и Макс. А вечерта брат ми ни покани на вечеря. — Хайде да продадем апартаментите и да си купим една голяма къща. С отделни входове. Ще живеем наблизо. Всички единодушно подкрепихме идеята.
Ние с брат ми поехме организационните въпроси. Апартаментите продадохме, а по пътя от купувачите на нас „ни се случи грабеж“. На фона на „трагедията“ любовниците сами се изпуснаха и ние подадохме молба за развод. След половин година ние с брат ми си купихме по един апартамент. Любовниците се ожениха и сега, по думите на Людочка, която брат ми често води при себе си: — Те постоянно се карат един с друг.
