Пет години по-рано Галина Петрівна загубила къщата си. Добре, че тогава била на работа. Жената още дълго плакала и жалила, защото в тази къща се е родила и израснала, тук е отгледала сина си, а внуците често идваха на гости. А сега на това място имаше само купчина пепел и черен дим. Синът ѝ Артем и невестата му Оля решили да я вземат при себе си.
Галина Петрівна виждала, че невестата ѝ има много работа. Работата, а след това още много задачи вкъщи. А тя не можела да помогне. И вече две години стояла на врата на Оля. След пожара ръцете ѝ треперели.
— Сине, виждам как ви е трудно. Затова ме изпрати в старчески дом. В къщата има обява, че наблизо има чудесно място. Там ще се грижат за мен, и няма да бъда тежест за вас. — Добре, но да изчакаме до май. Тогава ще е хубаво времето, ще съберем всички документи, добре ли е? — предложил синът ѝ.
Жената кимнала в знак на съгласие. Настъпила пролетта, времето се затоплило, и Галина решила да напомни на сина си за тяхното споразумение:
— Ето, вече май е на прага. Вие с Оля обещахте! — Добре, мамо, утре ще те отведем в старческия дом. Тази вечер бабата събирала всичките си неща — една нощница, халат и домашни пантофи.
На сутринта тя целунала внуците си за сбогом, прекръстила се и излязла от апартамента. Синът ѝ завел старата кола и те тръгнали по пътя.
— Артеме, къде отиваш? Пропуснали сме завоя за старческия дом! — Там има ремонт, трябва да заобиколим, — отговорил бързо мъжът, а невестата се усмихнала подигравателно. И така пътували 20 минути. През прозореца започнали да се очертават познати пейзажи — река, гора, къщи.
Първоначално бабата не могла да повярва. Изглеждало, че те са влезли в нейното село. Артем отворил вратата и Галя не разпознала двора си. Тя едва не припаднала, когато излязла от колата. Пред нея стояла нова къща. Някъде все още имало строителни материали и работници. Но изглеждало, че пожарът не е бил там — къщата, оранжерията и новата кокошарник.
— Синко, наистина ли спя? Какво стана? — Мамо, ние не искахме да те изпратим в старческия дом, никога в живота си. Затова решихме да възстановим старата къща, за да ти доставим радост. Вътре има тоалетна, кабелна телевизия и дори подово отопление. Специално чакахме до пролетта, за да завършим строителството.
Галина заплакала и силно прегърнала сина си. Дълго не могла да повярва в такова щастие. А Артем с Оля и внуците всеки съботен ден посещават бабата.
