Със съпруга ми сме израснали в един и същи двор, почти на една и съща възраст сме. Винаги сме били заедно, аз завършвах училище, а той беше в армията, и дори решихме да учим в един и същи университет.
В крайна сметка се оженихме и на 29 години родих сина ни. Сега той е на 3 месеца. Всичко е наред, а връзката ни е вълшебна, аз го обичам и той ни обича. Всичко щеше да е наред, ако не бяха свекърва ми и снаха ми.
Те не ми дават възможност за спокоен живот, през цялата ми бременност, затова оставиха детето си при мен. Майка му трябва да ходи на плаж или по магазините, или да излиза с приятелките си, а свекърва ми винаги е на вилата. Когато родих, нямах никакво
свободно време, детето ми е неспокойно, не плаче много, не е тихо. А роднините ми също не се успокояват с детето си, вече не разбират отказите, а мъжът ми им каза, че ми е трудно с две, но на тях не им пука. Идват в дома ми, без да ми се обадят, и казват: “Ще бъдем само за пет минути.” В резултат на това остават далеч по цял ден.
Неотдавна свекърва ми отиде на вилата, а снаха ми замина на почивка на море. На кого ще оставят детето си? Тя избяга, като го остави в кухнята, докато аз кърмех сина си. Дойдох на жп гарата и върнах внучето ѝ обратно.
Какъв скандал беше вкъщи… – Трябва да седиш с детето! На кого другиго мога да го оставя? Не мога да го взема със себе си на вилата, вали дъжд, той е малък, ще се разболее. -Той си има майка и баба, аз съм ти чужда, изобщо не ти дължа нищо. -Как смееш? Ти изобщо не ми дължиш нищо.
