В работата ми има една жена, която се казва Любов. Тя казала на децата си, че се пенсионира, но си взела платен отпуск и няколко седмици за своя сметка. Искала да даде урок на синовете си. Жената има четири деца. Дъщеря ѝ и най-малкият ѝ син са добре осигурени и живеят отделно със семействата си. Останалите двама са на гърба на майка си.
Живеят заедно с Любов, като всеки от тях разполага със собствена стая. Въпреки факта, че те също имат собствено жилищно пространство. Бащата се грижи за бъдещето на всички. Двете момчета не са работили от една година и всички разходи са за сметка на майка им. Точно както е с децата. Тя приготвя вечерята, храни ги, слага ги да спят. Всеки ден те обещавали на майка си, че скоро ще отидат на работа.
Оправдаваха се, че това са трудни времена и е много трудно да се намери работа. Казваха, че тя така или иначе е по-добре и се забавлява повече с тях. Любов Ивановна си беше вкъщи от два дни. Тогава синът ѝ се приближи и попита: “Мамо, защо не отиваш на работа?
Нали се разболя?” А тя му казала, че е достатъчно възрастна, за да се пенсионира. Синът съобщил новината на по-големия си брат и заедно започнали да убеждават жената да се върне на работа. В края на краищата тя все още е много млада, всички работят на тази възраст. А пенсията ѝ щяла да бъде много малка, недостатъчна за нищо. Освен това били обидени, че майка им не ги е помолила за съвет.
Любов Иванивна отстояваше позицията си. Храната в хладилника постепенно свършваше. Скоро семейството се хранеше с каши без олио и супи с вода. Измислената история имала щастлив край. Първо се изнесъл средният син, а след това най-големият син си събрал багажа и заминал. Не исках те да ядат храна без вкус. А
