Един ден Татяна Андреевна, която работела в градината си, била повикана от съседката си Галина. Жената, която била по-млада и имала деца в училищна възраст, с голям интерес ѝ разказала за сина на Татяна, Виктор, който се прочул в града.
Титяна, вдовица с двама сина, се грижела сама за домакинството. Виктор, най-големият ѝ син, се беше преместил в града преди много време, а след като се ожени и му се родиха деца, се връщаше рядко. Съпругата му Рита намираше селото за скучно още от самото начало.
Иван, по-малкият син на Тетиана, беше основната ѝ опора в къщата, но и той наскоро беше посетил града с надеждата, че брат му ще му помогне да си намери работа там. Галина споменава, че е видяла Иван в града с красиво момиче, намеквайки, че той също може би скоро ще се ожени и ще остави Татяна сама.
Месец по-късно Иван се връща в селото с Анна, весело градско момиче. Те обявяват плановете си да се оженят, а Анна вече е уредила Иван да работи във фабриката на баща ѝ с възможност за по-нататъшно повишение. Анна бързо става част от живота на Татяна, внасяйки радост и енергия в селския ѝ дом. Сватбата на Иван и Хана е колоритно селско събитие, а Татяна скоро отново става баба. Двойката често й идва на гости и й носи подаръци. Анна дори поканила Татяна да отиде на море за първи път.
Пътуването преобразява Татяна и я кара да се чувства подмладена и по-млада. Дори Халина забелязала новооткритата младост и щастие на Татяна.
Жената призна, че именно Анна е изиграла важна роля в живота ѝ.
