В събота сутринта изтичах да купя мляко за пазара. Видях бившата си свекърва, увита във вълнен шал, да продава заквасена сметана и мляко.
Веднага се затичах към нея и я прегърнах. Така се случи, че първият ми съпруг не ме възприемаше като добра жена, въпреки че готвех, чистех и печелех добри пари. Така се разделихме след осем години брак.
Светлана Анатолиевна беше много добър човек. Живяхме заедно в двуетажната ѝ къща около четири години. Тя ме обичаше като собствена дъщеря и се радваше, че има такава икономична снаха. Казваше, че поне ще си почива на стари години. Радваше се на сина ни, нейния внук, и ми помагаше с него тактично, без да поема всичко върху себе си.
А когато Юрчик стана на 5 години, свекърва ми каза, че вече не е млада жена и иска да препише цялото си имущество на детето. Съпругът ми започна да я разубеждава да не го прави, за да не прибързва с нещо необмислено.
Тогава бях искрено изненадана, защото не виждах нищо лошо в това, напротив. Няколко седмици по-късно съпругът ми каза, че се е запознал с друга жена.
Каза, че е бил нещастен с мен. Обясни ми, че другата жена била истинска домакиня и щяла да бъде истинска съпруга. Събрах си нещата, взех сина си и го напуснах. Бабата виждаше внука си доста често; по-късно Юра порасна и сам й идваше на гости. И така, попитах бившата си свекърва защо продава на пазара в такова студено време и на такава възраст. Изведнъж тя се разплака. Тя каза, че синът и снаха ѝ са решили да направят
