Когато бях на 20 години, сестра ми остави двумесечното си бебе при мен и майка ми и изчезна. Когато не се появи на втория рожден ден на дъщеря си, майка ми я лиши от родителски права и пое попечителството над малката Юлия. Когато Юлия беше на 5 години, майка ѝ почина. Тя наричаше баба си и мен мама. Това беше най-тежкият удар и за двете ни. Майка ми ми остави апартамента си, в който ние двете започнахме да градим живота си от нулата, без майка ми… Излишно е да казвам, че така и не се омъжих и нямах деца, а вече навършвах 40 години…
Работата е там, че годеникът ми ме напусна, когато разбра, че ще се грижа за дъщерята на отчуждената ми сестра. Той каза, че ако това е била моята дъщеря, е щял да я осинови без колебание, но случаят не е такъв: След това не се опитах да изградя връзка. Работех тихо, възпитавах Юлия… Сега тя беше на 19 г. Вече беше млада красавица. Един ден на вратата ни се почука. Отворих вратата и видях сестра си. Скъпата чуждестранна кола и новият смартфон в ръцете на майка ѝ накараха Юлия да ме нарече с ужасни имена, защото я бях лишил от възможността да живее в богато семейство, в богатство и благоденствие. Пуснах я и останах сама с всичко. Обидата ме изгаряше отвътре.
Не можех да усещам вкуса на храната, не знаех кой ден от седмицата е и отивах да работя на машина. Един ден шефът ми ме извика в кабинета си. Говорихме дълго и в края на разговора той ме покани на среща, като шеговито каза, че ще ме уволни, ако откажа. Бях толкова уморена от моите 4 стени, че се съгласих. Шест месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Щастието ми не познаваше граници.
Вова, бившият ми шеф и настоящ съпруг, се разплака от радост, когато научи за положението ми. Скоро се оженихме и мечтата ми стана реалност на 41 години. Преди 2 месеца на вратата ни се почука. Отворих вратата и видях сестра ми Юлия и едно 16-годишно момче.
Оказа се, че сестра ми се е сетила за дъщеря си, когато синът ѝ се е нуждаел от операция, а Юлия е можела да му бъде годеница. Когато дъщерята не се вписала в ролята на нора, а мъжът разбрал, че момчето не е негово, той изхвърлил сестрата и децата ѝ през вратата, оставяйки я без нищо.
Сестрата предявила претенции към половината от апартамента на майка ми, затова дошла тук. Можеш да ме обвиняваш, но аз дори не ги пуснах в къщата. Нямам нужда от такива хора в живота си, а и не мога да се нервирам, така че нека си вървят по своя път. Тя все още ми дължи деветнайсетте години отглеждане на дъщеря си.
