Наталия седеше в кабинета на съпруга си. Тя обичаше да прекарва времето си там. Седеше на кожения диван и прелистваше стар албум, когато някой почука на вратата. “Здравейте, аз съм Соня, внучката на вашата приятелка Вера Фролова. Уча в Москва, чакам на опашка за общежитие, но междувременно мога ли да остана при вас?” – каза момичето. Наталия се зарадва да види момичето.
Знаеше, че баба ѝ е мъртва от една година. Срамуваше се, че не може да присъства на погребението на единствената си близка приятелка. – “Разбира се, влез. Можеш да останеш тук, колкото време искаш. Мога да се възползвам от помощник – каза тя. Соня се премести при Наталия Михайловна. Момичето почистваше големия апартамент и пазаруваше, а Наталия Михайловна готвеше.
Те с удоволствие прекарваха времето си една с друга. Всяка събота излизаха заедно на разходка в парка. По време на една от тези разходки Наталия се почувствала зле.
Тя припадна. Соня се уплаши, но не се пречупи. Извикала фелдшер и казала на минувачите да не докосват жената. Тя си спомнила, че лекарят, който лекувал баба ѝ, ѝ бил казал: “Когато човек има инсулт, не можеш да го докосваш. Трябва да извикате линейка и да изчакате професионалистите. Соня седна над тялото на Наталия. Погали я по ръката и мислено я помоли да дойде възможно най-скоро. Наталия Михайловна беше спасена. Соня се обади на дъщеря си Татяна и ѝ каза, че майка ѝ е в тежко състояние.
Татяна отлетя от Санкт Петербург още същия ден. Присъствието на Соня не ѝ хареса. Виждаше в нея съперница, която иска да вземе апартамента на родителите ѝ. Когато Наталия Михайловна беше изписана, Татяна организира празнична вечеря. “Мамо, трябва да напишеш съболезнователно писмо.
Трудно ми е да го кажа, но може би следващият път ще е последният. Не искам да давам апартамента на държавата”, каза Татяна. Наталия разбра, че дъщеря ѝ не се притеснява за здравето си, а за получаването на апартамента. Затова Наталия каза на дъщеря си, че ще остави апартамента на Соня. Татяна се ядоса. Те се кълняха и спориха дълго време. Момичето опакова нещата си и замина още същия ден. Тя никога повече не говори с майка си.
