След смъртта на баща ѝ мащехата ѝ изгонва Шура от къщата. Мъжът, който я събужда рано сутринта, не ѝ е чужд. Шура изживява щастливо детство, докато майка ѝ не умира. Баща ѝ много обичал Шура, отгледал я и я разглезил. Имали съседка, Татяна. Тя не блестяла с красота, но се грижела за Шура, давала ѝ подаръци и така бащата на момичето я харесвал. Решил, че Татяна ще бъде добра майка за дъщеря му, и се оженил за нея. Скоро след това жената забременяла и родила близнаци. След това Татяна постепенно поела грижите за Шура и я направила бавачка на синовете си. Бащата отделил Шура, защото само той я имал. И това разгневило мащехата. Няколко години по-късно я сполетяла скръб. Баща ми бил лесничей и един ден в гората го нападнала мечка. Той бил номерът. Нямаше кой друг да защити Шура.
-Излез от къщата ми – изкрещя Татяна. – “Но къде да отида в тази виелица?” – извика момичето. – “Отиди при леля си Лена. Братята на Шура се затичаха към нея, прегърнаха я и помолиха майка си. -Баща ти го няма. Как ще ви нахраня? Не ме ядосвай, иди си в стаята. Тя изведе Шура навън. Знаеше пътя към селото, към къщата на леля ѝ Елена, и мина през гората, на около два километра. Шура вървеше и плачеше. Тя мръзнеше в тънкото палто, което Татяна беше оставила. Скоро Шура забелязала, че се е изгубила. Тя беше много уморена и реши да седне и да си почине. Без да забележи, заспала и сънувала родителите си: баща ѝ я блъскал, а майка ѝ я дърпала за ръката и ѝ казвала: “Дъще, стани.
Тя не искаше да се събужда. “Ставай!” нечий глас накара Шура да се събуди. Сякаш някой я разтърсваше за раменете. Шура отвори очи и видя един старец с дълга, черно-бяла брада. “Ти Дядо Коледа ли си?” – попита момичето, смеейки се. Хайде да отидем при леля ти. Тя не е далеч – каза дядото и я покри с палтото си. – “Но ти ще замръзнеш, дядо, нали?” “Никога повече няма да замръзна”, каза той и се усмихна тъжно. Скоро стигнаха до къщата на леля си. Шура изтича в къщата и падна в прегръдките на леля си. Тя се обърна и дядо ѝ вече го нямаше. Леля Елена уви момичето в одеяло и му даде чай. Тя се стопли и погледна със сънливи очи леля си, която говореше непрекъснато и се сърдеше на Татяна. Тя изведнъж я прекъсна: “Забравих да върна палтото на дядо ми.
Той ще замръзне. -Върни какво? Все едно си болна!” – каза леля ѝ и я сложи да си легне. На сутринта Шура разказа всичко на леля си. Татяна Елена се замисли, а после извади един стар албум и започна да го разглежда. Изведнъж Шура видя едно познато лице. “Ето го, старецът с брадата. Но той е умрял много отдавна. Когато бяхме деца, прабаба ми ни разказваше за него. Мислехме, че това е приказка. И тя започна да ни разказва, че прапрадядо му бил богат човек и искал дъщеря му да се омъжи за мъж на тяхната възраст. Но дъщерята се влюбила в Силанций, който бил обикновен ловец. Дъщеря му забременяла от Силантиус и той трябвало да ги отведе. Преместил ги далеч от себе си, в една стара колиба.
И един ден бащата дошъл да види внучката си с подаръци и храна. Седнахме на масата да пием чай и той каза: “Ти си ужасен зет! Къщата ти е развалина. Ние седим тук и мръзнем.” “След малко ще ти е топло, скъпи тъсте”, каза Силантий и започна да се облича.
– “Не отивай в гората, ще замръзнеш. Сърцето ми е в беда.” Жена му скочи на крака: “Пусни го! Той мъж ли е, или не?” – отвърна свекърът. Така намерили Силанти едва напролет, седнал в една шейна с дърва за огрев. А баба ни прокле баща си. Тя изживяла живота си, обичайки своя Силанти. Това е всичко, Шурочка. Така че твоят прадядо ти е помогнал и ти ще живееш дълъг и щастлив живот. От онзи ден Шурочка гледа снимката на прадядо си и казва: “Благодаря ти, дядо. Няма да те забравя.
