Никога не съм била особено подредена. Чиниите често оставаха в мивката за една нощ, а прането се въргаляше в коша в очакване да дойде неговият ред да се изпере. Липсваше ми желание за чистота. Нищо обаче не можеше да ме подготви за мизерията в дома на свекърва ми.
Съпругът ми дълго време отлагаше срещата с нея и по-късно разбрах защо. Къщата ѝ беше свидетелство за занемаряване: вечно прашен килим, чинии с мазнина, чаши с петна от чай и рафтове, заровени в прах. Когато я посетихме за първи път, белите ми чорапи бяха непоправимо повредени, почернели от мръсотия.
Чудех се как съпругът ми е издържал на такива условия през цялото си детство. Отначало подозирах, че той споделя нейното презрение към чистотата, но съвместният живот разкри предпочитанията му към чистотата и реда. Парадоксално, но свекърва ми винаги беше добре облечена, миришеше добре и беше доста поддържана. Затова състоянието на дома ѝ оставаше загадка.
След сватбата ни тя често ни канеше на гости, но аз винаги намирах причини да не отида там. След раждането на сина ни тя започна да посещава къщата ни по-често, лишавайки ме от комфорта, свързан с нейната нечистоплътност.
Когато синът ни порасна, тя изяви желание да го взема при себе си през уикендите. Въпреки симпатиите ми към нея, мисълта, че детето ми ще остане в мръсната ѝ къща, ме караше да се страхувам. Не можех да изразя открито притеснението си, уважавах я като човек, но се чудех за домашните ѝ навици. Когато съпругът ми предложи да ѝ помага в почистването, аз отказах.
Дилемата се задълбочи с порастването на сина ни. Ставаше все по-трудно да избягваме посещенията и конфликтите изглеждаха неизбежни. Въпреки това предпочитах да рискувам да се скарам със съпруга си и свекървата, отколкото да подложа сина си на такива условия.
