Свекърва ми предложи да се преместим при нея и да дадем апартамента си под наем. Нямахме къде да отидем, затова се съгласихме. Когато съпругът ми беше вкъщи, всички ни се подиграваха. Но щом той си тръгнеше, веднага ме поставяха на мястото ми.
Не ми беше позволено дори да се доближавам до хладилника. Дълго време плаках пред съпруга си, опитвайки се да му обясня всичко. Той не можеше да повярва, че свекърва му и нейната дъщеря са се нагърбили да сложат нещо лепкаво върху гребена ми. Не мога да кажа колко дълго щях да издържа, ако не беше една случка. Със съпруга ми излизахме от къщи заедно рано сутрин. Той отиваше на работа, а аз водех децата на детска градина.
Но тази сутрин съпругът ми беше малко болен и реши да не става от леглото. Аз излязох да си свърша работата и се върнах скоро след това. На вратата се сблъсках със съседката на моята снаха. – Ей, ти, иди бързо за една бира. – Ти от ума ли си излязла? Казах го бързо. Затова ще го кажа отново! Вдигнах ръце нагоре и побягнах към магазина!
Свекърва ми излезе от кухнята: – Точно така! Нека направи нещо полезно, глупава жена! И я остави да изнесе боклука. В този момент вратата на стаята ни се отвори и съпругът ми излезе. Тиха сцена. Свекърва ми плахо изчезна в кухнята.
А съпругът ми хвана този подчовек за яката и го свали по стълбите, крещейки, че не бива да се връща. Снахата искаше да каже нещо, но не посмя.
Свекървата се опита да играе над, но мъжът ѝ я отпрати. Той се обади на наемателите ни и ги предупреди, че това е последният месец. И предупреди роднините си, че ако кажат и една дума за мен преди края на месеца, могат да приемат, че вече нямат син. Месец по-късно се върнахме в апартамента си. Но тази мъка ме преследваше дълго време. Свекърва ми и свекърът ми се отрекоха от сина си, но той не страда. Той дори казва, че не иска да ги познава или вижда.
