Макар че всички момичета винаги са били привличани от майките си, при мен беше различно. Много обичах баща си, той беше най-важният човек за мен.
Но отношенията ми с майка ми не се получиха. Майка ми никога не ме хвалеше, често ми се караше и ми крещеше. Като дете можеше да ме постави в ъгъла за няколко часа, а като възрастен можеше да ме удари в лицето. Когато баща ми забелязваше това, той винаги ѝ крещеше и се застъпваше за мен. По-късно майка ми се държеше сдържано, но студено пред баща ми, а щом той тръгнеше на работа, започваше отново. Гледах приятелите си, които много обичат майките си, и просто не ги разбирах.
Когато завършвах училище, ми съобщиха ужасната новина – баща ми е починал. Сърцето му не можа да издържи, нямаше време да ме види как завършвам.
След училище отидох в университета. Там срещнах приятеля си, който ми предложи брак. Но когато майка ми разбра, че с Кирил се срещаме, започна да ме нарича с всякакви имена, казваше, че съм паднала жена. Кирил ме запозна с родителите си. Бях толкова уплашена, но те ме приеха като своя дъщеря. Никога не съм усещала толкова много любов в едно семейство, веднага им станах близък човек. Последната стъпка беше да запозная майка си с Кирил. Човекът знаеше за трудните ми отношения с майка ми, така че беше готов на много. Но дори и аз не очаквах това, което ми каза майка ми.
Казах, че е много жалко, че баща ми не е доживял този момент. А майка ми отговори: “Какво значение има това? Той така или иначе не е бил твой. И биологичният ти баща е жив, пие някъде под оградата. Когато разбра, че съм бременна, ме напусна. Ти беше на една година, когато се появи доведеният ти баща. През цялото това време живях с мисълта, че той е истинският ми баща.
Но дори и след тази новина, аз все още го обичам. И дори не смятам да търся биологичния си баща. Майка ми така и не дойде на сватбата, като каза, че е твърде заета. Радвам се, че не го направи, защото можеше да развали цялото забавление.
