– Галя, всичко, което трябва да направиш тук, е тест D&C, не виждам нищо лошо в това и не разбирам защо се обиждаш. Особено ако няма от какво да се притесняваш. В противен случай нито аз, нито родителите ми ще можем да спим спокойно – каза ми Максим. Той така и не разбра защо го направих – защо го напуснах. Но нещата са първосигнални. Напуснах съпруга си, сега живея при родителите си и не смятам да се връщам. Съпругът ми не просто ме обиди – той поиска да направя тест за ПАП на едногодишния ни син. Наистина! Почти директно ме нарече предателка, така че за какво да се обиждам? Омъжих се “на чисто”. Запознах се с Максим, когато бях само на 19 години, и се оженихме година по-късно. Семейството ми е доста религиозно, така че не е ставало дума за никакви връзки преди брака. Максим знаеше всичко това много добре. Но свекърва му и брат му изобщо не вярваха в това.
Всъщност защо да вярват? Единият от тях има деца от три различни жени, крие се от издръжката, а тъщата е родила на седемнайсет и се е омъжвала и двата пъти заради децата. Не ме интересуваше мнението на тези хора, не ги виждах. Съпругът ми нямаше нищо против, той отиде да ги види, а аз отидох да видя моите. А когато им казах, че съм бременна, нямах време да пътувам, защото чакането на сина ми беше трудно за мен. Но, слава Богу, родихме здраво момче навреме. Той имаше сини очи и тъмна коса, въпреки че аз имах зелени очи, а Максим – кафяви. Акушерката се засмя и каза, че ще прогоним момичетата от него с метла, което е много рядко събитие.
Максим и аз бяхме щастливи. Бях потънала в майчински грижи за детето си, съпругът ми работеше и се опитваше да ми помага. Опитвах се да контактувам и общувам по-малко с други хора. Дори с роднините си говорех по телефона, не им ходех на гости. Свекърва ми не ми се обаждаше, тя не смяташе Назарчик за свой внук. Но аз бях сигурна, че тя ще получи цялата информация, от която се нуждае, чрез съпруга си. Тя е убедена, че бащата на момчето е друг човек, защото, казва тя, бебето не прилича нито на мен, нито на Максим. Тази интересна информация излезе наяве случайно. Мъжът започнал да се разхожда тъжен, без настроение, а когато го помолили да седне при детето, той отговарял, че е уморен или няма време. Седмица, две, три, месец – положението само се влошаваше. Не съм сляпа, прекрасно разбирам, че всичко това се случва по някаква причина. Реших да го попитам директно какво не е наред с нас, защо е толкова дистанциран. Отначало Максим отказа с някакви общи думи, но после най-накрая се предаде и каза, че иска да направи на детето тест Д.Н.К. “Колкото повече пораства, толкова по-малко прилича на мен или на теб.
Започвам да се съмнявам, че той е мой син! Трябва да направим тест. Ако е мое дете, ще бъда спокоен, а ако не е, ще спра да страдам и просто ще се разведа с теб. Това беше шамар в лицето за мен. Да ме заподозреш в предателство и лъжа… “Просто ще се разведа с теб”… Как може човек, когото обичам, изобщо да каже такова нещо!!! – Няма да има тест. Няма да ти доказвам нищо, – беше ми трудно да говоря, в гърлото ми имаше буца. Мъжът се изправи и започна да Думите на тъщата му бяха по-значими за него. И тогава той не се държеше като мъж. Беше възмутен, че съм си тръгнала. Това било, както каза той, допълнително потвърждение, че детето не е негово, а аз бягам от официалния срам. Той не вижда други възможности. – Какво лошо има в това? Ами той предложи да направи ДНК тест. Ако не беше така, нямаше да откажеш.
“Но аз ще разбера чрез съда дали е мое, или не – каза ми Максим по телефона. “Искам изобщо да откажа теста, да не го вписват като баща на детето, не ми трябва никаква издръжка от него. Искам просто да се измия от всичко, което Максим и семейството му хвърлиха върху мен. И съм невероятно благодарна на семейството си за подкрепата.
