Всички в селото знаеха, че баба Глаша има син, но никой никога не го беше виждал. Жената казваше, че той живее в чужбина и не може да дойде, но всеки месец ѝ пращал парични преводи. Хората разбрали, че бабата си измисля всичко това. Защото тя и без това живеела много зле. Но като повечето наши пенсионери тя не се подиграва с живота, а се срамува от него. Тя казва: “Когато има хляб на масата, е грях да разгневиш Бога.
” Затова тя издържа всичко сама – малка къща, зеленчукова градина и ферма, състояща се от няколко кокошки. Когато Глафира навършва 80 години, здравето ѝ се влошава. Нейните съселяни вече не слушат отказите ѝ да ѝ помогнат, затова изпращат социален работник, младо момиче на име Анна, да я посети.
Отначало старата жена се смутила от асистентката си и скрила очите си. После осъзнала, че Аня е единствената ѝ опора в момента. Тя носи вода в къщата и я почиства. А когато готвела, старицата плачела – отдавна не се била хранила толкова добре. Като цяло старицата се сприятелила с новата си приятелка. Сега тя винаги с нетърпение очаква да я види.
Никога не я нарича по друг начин освен Анушка. Когато дошла зимата, вечерите станали дълги и скучни. Затова Глафира понякога моли Ани да остане при нея по-дълго и тя никога не отказва. Всъщност баба беше много интересен човек за разговор. Един ден, когато баба Глаша отново заговори за любимия си син, Аня попита къде е той сега.
Старицата се поколеба малко и каза, че не знае адреса му. Момичето предложи да го потърси в социалните мрежи. Разбира се, старицата не можела да си представи, че сега можете да намерите човек по име и фамилия, без да излизате от дома си. И Анна намерила своята Сереженка в Инстаграм. Цялата му страница се отличаваше с прекомерната си пищност и показност.
Готини коли, почивки на островите и богатство. Когато Аня показа на баба си сина си, тя се разплака: “Моят Сергий! Любимият ми син! Момичето превъртя снимките на телефона си, а старата жена ги разгледа внимателно. После изведнъж лицето ѝ се промени и стана подозрително: “Анушка, толкова ли е красив? Тази къща и колата негови ли са?” – Ами да, оказва се, че всичко е негово.
Глафира дълго време мълча и се взираше в една точка. Анна дори се уплаши: “Бабо, добре ли си? Не се ли страхуваш?” – “Не, Анна, уплаших се, когато си помислих, че Серьожа дъвче някъде бомба и не може да стигне до мен. А сега не се страхувам – светът просто ми се обажда.
Синът ми няма нужда от мен. През пролетта Глафира се разболя много и помоли Анна да я заведе в Нотариус. Къщата не беше голяма, но беше добре поддържана и тя реши да остави в наследство градина от десет акра. Месец по-късно бабата на Глафира почина. Чрез социалните мрежи Аня съобщи на Серхий за смъртта на майка му. Тя също така спомена, че е направила някакво наследство за него.
Серхий се появи, но само две седмици по-късно. Беше толкова добре поддържан, караше скъпа кола. Огледа къщата, направи няколко оценки и реши, че от нея ще стане чудесна лятна къща. Същия ден някой почука на вратата на Анна. Сергей стоеше на прага, размахваше лист хартия в ръцете си и крещеше: “Ти си измамник! Изневерихте на майка ми! Няма да го пусна! Оказа се, че баба Глаша е преписала къщата и земята си на Аннушка.
А на сина си, най-вероятно за смях или от съжаление, тя преписала домакинството си. То се състоеше от четири кокошки и кокошарник. Дълго време в селото се носеше слух за наследството на Глафира. Всички били убедени, че жената е успяла да си отмъсти!
