Със съпруга ми живеем заедно от 35 години, аз съм на 53 години, а той – на 55. През това време ни се родиха син и две прекрасни дъщери. Бяхме образцово семейство за много хора. Можем само да се гордеем с нашите деца. Всичко в нашето семейство беше чудесно, но това беше само отвън.
Съпругът ми не правеше почти нищо, понякога просто работеше като автомеханик при свой приятел, но иначе дни наред се взираше в екрана на телевизора, оплакваше се от правителството, от новата кола на съседа и от моята некадърност.
Децата ми и аз дълго време не можехме да се възстановим, след като бащата на семейството реши да отиде при друга 40-годишна жена. Сега съм останала сама. По-точно казано, свободна съм и засега не се нуждая от нова връзка. Щастлива съм такава, каквато съм. От това си взех поуки. Осъзнах, че докато бях във връзка, не се грижех за себе си. Не съм отделяла време за себе си. Давах цялото си свободно време на съпруга си и не оставях нищо за себе си. Сега, като погледна назад, осъзнавам, че в брака трябва да бъдеш малко егоист.
С поведението си показваме на другите как да се отнасят с нас. А в тази ситуация съпругът ми свикна, че аз се грижа за него, и го прие. Когато той беше болен, аз се надвесвах над него като пчела, а когато аз бях болна, той дори не се опита да ми помогне, все имаше изисквания към мен, не му пукаше. Дъщерите ми ми помогнаха много след развода. Те ми казаха, че животът не свършва с това.
И това е вярно, сега имам повече време за любимия си! Отне ми известно време да го осъзная, но сега, когато съм сама, мога да живея по-добре и по-светло, отколкото с него. Взех желязно решение: дори да дойде да пълзи при мен на колене, няма да го приема!
Ако той вече веднъж е направил избор не в моя полза, то аз отново и отново ще избирам само себе си. Сега не си търся заместник. Изобщо не се нуждая от заместник. За какъв заместител можем да говорим? Какво ми е дал той, което сега нямам, освен безкрайно изтощение, болести и нервни сривове?
