Всичко това се случи през лятото.
По това време работех в магазин за козметика. Всеки ден виждах един тийнейджър, който седеше на една пейка недалеч от магазина. Изглеждаше, че е на около 12 години – не повече. Искаше пари. Един ден беше особено дъждовен, студен и мрачен ден. Момчето отново седеше под дъжда – и дори времето не го спря. С моите колеги решихме да го поканим вътре, за да се стопли. Нахранихме го и му дадохме чай.
Знаете ли, много хора се отвращават от просяците, смятат ги за измамници, но това момче се оказа изненадващо добро, дружелюбно и открито. Името му беше Костя. Костя ни каза, че живее с баба си, че баща му е напуснал семейството, а майка му е починала.
Имал е по-голяма сестра, но тя се е омъжила и се е преместила в друг град. Той остана в задната ни стая, докато не затворихме. След това се прибра вкъщи. На следващия ден момчето отново се появи на прага на магазина. Костя държеше две кифлички, сок и пакетче семки.
Той ни поздрави и ни подаде всичко с думите: “Това е всичко, с което мога да ви благодаря. Не знам как не се разплаках тогава. Имаше буца в гърлото ми. Думите веднага ми дойдоха наум: “Който има по-малко, дава повече”. И това е вярно.
