Борех се с чувствата си към зет ми. Той е биологичният баща на най-малката ми дъщеря. Знам, че това е път за никъде, но той е най-доброто нещо, което ми се е случвало през последните 10 години. Безсилна съм да контролирам чувствата си към него. С бившия ми приятел се преместихме в тогавашната ми къща преди шест години. По това време бях бременна в четвъртия месец. Парцелът ни приличаше на изоставено сметище. Тогава сестрата на приятеля ми ни дойде на гости.
Тя каза, че приятелят ѝ щял да изнесе всичкия боклук от двора на сметището, ако го сложим в чували. Когато той дойде да вземе боклука, го видях за първи път – беше много привлекателен мъж. Сега той е на 32 години, а съпругът ми е на 27. Няколко месеца по-късно той ми написа съобщение. Пишеше, че е влюбен в мен от първата ни среща. Не можех да устоя на чувствата си. Започнахме да си уговаряме тайни срещи, които продължават и до днес.
От този момент нататък отношенията ми със съпруга ми рязко се влошиха. По това време бяхме женени от около една година. А сега минаха три години от инцидента и общуването ни беше сведено до минимум.
И изглежда, че съпругът ми не се интересува от това. В миналото забременях и сега дъщеря ми е на 4 години. Отначало съпругът ми не забеляза нищо, но аз бях сигурна, че бебето не е негово. Съпругът на моята снаха веднага ми даде да разбера, че ще бъде там, ако бебето и аз някога имаме нужда от него.
Но и двамата разбираме, че отношенията ни не могат да отидат по-далеч от това. Често се пресичаме в семейния кръг, неведнъж съм предлагала да прекратим срещите си, но той отказва. Отдавна не изпитвам никакви положителни чувства към съпруга си, но съм хваната между два огъня. С удоволствие бих се развела, но не се решавам на тази стъпка заради децата си, а и не знам дали любимият ми изпитва истински чувства към мен. Това е една много сложна история. Не знам как ще завърши.
