Когато осинових куче от приют, нямах представа, че то ще се окаже толкова умно и един ден ще спаси живота ми.

Нищо чудно, че кучетата са много лоялни и интелигентни животни. Отдавна исках да си взема куче. Но пространството и наетата стая не ми позволяваха да го направя. Преди няколко месеца се преместих в собствения си апартамент, който наследих от баба ми. Моята приятелка работеше в приют за животни, така че не се поколебах да отида и да си избера куче. С Боцман си допаднахме веднага.

Както каза приятелят ми, той беше обучено куче, дори и с паспорт. Предишните собственици се бяха преместили в друга държава и бяха оставили кучето тук. Веднъж закъснях за работа и трябваше да разходя Ботсуейн късно през нощта. Както обикновено, отидохме в любимия ни парк: кучето изтича зад оградата, за да си свърши работата. Продължих напред, знаейки, че ще ме настигне, когато свърши.

 

Разхождах се, времето беше много хубаво, като в късна есен, топло. Изведнъж чувам гласове: “Вижте това красиво момиче! Да се запознаем. – Здравей, скъпа! Ще се забавляваме ли? Сърцето ми избяга в петите. Всичко е студено. А наоколо нямаше никой – празен парк. Мислено се помолих за помощ. Когато един от тези хилави хора ме сграбчи, изкрещях. Не знаех какво друго да направя. Не можех да направя нищо сама. И тогава се случи нещо, което дори не очаквах.

Моят боцман чу писъка ми и като страшен звяр изръмжа и нападна единия от насилниците, повали го на земята, хвана другия за задните части и го издърпа от мен. Никога не бях чувал такъв писък. Само за няколко секунди кучето ми нокаутира двама възрастни мъже. А аз просто стоях там и не можех да се отдалеча от кучето. Две тела лежаха пред мен и стенеха.

Боцманът не се пускаше, продължаваше да ръмжи, когато някой се опитваше да помръдне. След като преодолях шока, се обадих в полицията. Изненадващо, те пристигнаха доста бързо. А когато видяха снимката, лицата им бяха повече от изненадани. Разбира се, че бяха: куче, което все още държеше задните части на един от насилниците, друг почти в безсъзнание, лежащ до него, и аз – двуметров мъж с шапка. Ситуацията изненада мъжете.

Те му казваха “фу-фу”, а той беше замръзнал, само ме гледаше и смръщваше вежди, но не сваляше ръцете си от задниците на този хилав човек. Наложи се да се намеся. Щом му извиках, боцманът веднага пусна задните части на мъжа. Бях много изненадан, защото го бях приел само преди няколко месеца, и то като възрастен.

Related Posts