Раиса пържеше картофи, когато на вратата се почука.
– Влезте! – извика тя, като избърса ръцете си в престилката.
Вратата се отвори със скърцане. На прага стоеше млад мъж. В ръцете си държеше малък куфар. Тъмната му коса леко се къдреше. На лицето му имаше несигурна усмивка.
– Здравейте. Казвам се Пьотр. Казаха ми, че тук има стая под наем.
Раиса го огледа. Чист костюм, лъснати обувки.
– Да, аз съм под наем. Влезте – кимна тя и се отдръпна настрани. – Съблечете се.
Пьотр пристъпи в коридора. Той постави куфара на пода. Свали палтото си. Под него имаше сиво сако.
– Аз съм инженер – обясни той. – Току-що съм пристигнал по задача.
Раиса го поведе към кухнята.
– Седнете – предложи тя, като посочи една табуретка. – Изпържила съм малко картофи, сервирай си. Откъде сте?
Пьотр седна. Той огледа кухнята. На перваза на прозореца имаше саксии със здравец. На пода дремеше червена котка.
– От Воронеж – отговори той.
Раиса сложи чайника на котлона и извади две чаши от шкафа.
– От колко време си в Москва? – попита Пьотр.
– Отдавна – отвърна Раиса и наля вряла вода в чашите. – Целият ми живот е тук. Родена съм и съм израснала тук. Тук наследих голям апартамент.
Затова го давам под наем на всеки, който има нужда от него. Спомням си колко трудно може да бъде да се намери място за живеене.
Тя постави чаша чай пред Пьотр. Извади захарница от шкафа.
– Захар? – попита тя.
– Да, благодаря.
Изпихме чая. Поговорихме си.
Пьотр се настани и прибра нещата си в скрина. Апартаментът беше уютен. Раиса му донесе чисти кърпи.
– Ето ви – каза тя. – Ако имаш нужда от нещо, не се притеснявай да питаш.
Пьотр се усмихна.
– Много ви благодаря.
Животът продължи както обикновено. Пьотр работеше във фабриката. Раиса
Питър хвана ръката ѝ и я целуна.
– Благодаря ти, Раис! – каза той. – Знаех, че ще ме разбереш.
Затова отворих една работилница. Първо в едно малко мазе. Поправяше всичко – от прости съветски устройства до сложно вносно оборудване. Понякога донасяше вкъщи особено “интересни” случаи.
Разпределяше частите на кухненската маса и си мърмореше нещо. В такива моменти Раиса се стараеше да не се намесва. И тогава хората научиха за него. И нещата тръгнаха нагоре. Животът се подобряваше. Бизнесът процъфтяваше.
И всичко изглеждаше наред. И тогава Питър реши да предложи брак на Раиса. В планетариума. Под купола на звездното небе. Отначало Раиса дори не осъзнаваше какво се случва. А когато видя пръстена, думите заседнаха в гърлото ѝ. По миглите ѝ заблестяха сълзи от щастие. Тя кимна, без да може да каже нито дума.
Животът закипя с нова сила. Ремонтната работилница на Пьотр се разрасна. Той вече не само поправяше уреди, но и ги продаваше. Дефицитните стоки се появяваха като с магическа пръчка. Раиса напусна работата си и започна да помага на съпруга си в счетоводството.
Двамата работеха рамо до рамо. Скоро в семейството им се появило ново попълнение. Ражда се дъщеря Светлана. Раиса излиза в майчинство.
Петър работи с удвоена енергия. Искаше да даде на семейството всичко най-добро.
След няколко години си купили нов апартамент. Пътувания извън града, пикници сред природата. Купиха си вила. Малка. Наблизо имало борова гора.
За какво друго можеш да мечтаеш? За любящо семейство, за успешен бизнес. Раиса никога не е очаквала, че това ще се промени….
Двайсетте години отлетяха. Светлана порасна, за
Съдебното производство се проточва. Питър очевидно не е очаквал такава съпротива от страна на бившата си съпруга. Беше свикнал всичко да се урежда с пари. Но Раиса беше непреклонна. Всяко съдебно заседание беше изпитание за Раиса.
Петър се държеше арогантно, опитваше се да унижи бившата си съпруга. Да я представи като алчна и егоистична жена. Но Раиса държеше твърдо на своето.
Съдебните процеси продължиха с месеци. Петър започна да се изнервя. Новата му щерка очакваше луксозен живот. Но вместо това беше принуден да харчи време и пари за безкрайни съдебни дела. Репутацията му беше подложена на атака. Бизнес партньорите започнали да гледат на него с недоверие.
Съдът се произнесе в полза на Раиса. Тя получи значително обезщетение. Раиса доказа на себе си и на всички останали, че е силна жена. И че е способна да отстоява себе си и правата си.
Тя използвала получените средства, за да изгради собствен бизнес. Чух, че бизнесът на Питър не се е развивал толкова добре. Но, честно казано, на Раиса вече не ѝ пукаше. Беше отрязала този мъж от живота си.
