Костя се обажда на бившата си съпруга, с която се е развел преди три месеца, с отвращение.
Зад гърба си той не пропускаше възможност да хвърли кал по нея. Оксана знаеше за това. Поне го беше чувала от общи познати. Въпреки това изобщо не се изненада.
— Оксан, как смее да говори така за теб? Време е да поставим на мястото му този нахален човек — възмути се приятелката й Олеся.
— Не ми пука. Нека говори каквото иска.
— Но той твърди, че сте се развели заради теб. Казва, че си му изневерила.
В отговор Оксана само се разсмя гръмко. Всъщност всичко беше точно обратното. Тя беше хванала съпруга си в изневяра и веднага го беше изгонила от собствения си апартамент.
Вярно, разводът им се проточи дълго, тъй като имаха непълнолетна дъщеря. В крайна сметка се разведоха.
Първото време беше особено трудно. Той плащаше мизерни издръжки, тъй като заплатата му оставяше много да се желае. А позьорството му беше над главата.
Преди половин година.
— Без мен ще загубиш, глупаво!
— Махай се!
— С какво ще издържаш дъщеря си, идиотко? — се присмиваше й съпругът, докато събираше вещите си.
— Няма да загина. Махай се от апартамента ми веднага.
— Ще ти отнема дъщеря ти. Ще докажа, че не си в състояние да я издържаш и че си психопатка и истеричка.
— Не мечтай.
Костя целенасочено се опитваше да я изкара от равновесие, но Оксана се държеше здраво. Щом вратата се затръшна, тя даде воля на емоциите си.
„Знаех, че някой ден ще се случи. Чувствах го“ – мислеше тя, заливайки мъката си с чаша вино.
Добре, че дъщеря й беше останала при майка си този ден.
Костя дълго време е работил като преподавател в университета. Много мъже работят като преподаватели и всичко е наред. Но Костя беше слаб към жените.
Особено към младите третокурснички.
Както обичаше да казва на приятелите си:
„Жената с времето остарява, а третокурсничките – никога“.
Така се случи, че Оксана го хвана с една студентка в собствения си апартамент. Не мога да опиша колко отвратителна гледка беше.
А всичко защото тя получи рязък спад на кръвното налягане и си поиска да си отиде вкъщи по обяд. Само си представете, че той не се срамуваше от собствената си дъщеря, която също можеше да се върне от училище по всяко време.
Оксана разбираше, че това не е първата му интрижка на работа. Само че този път го хвана на място.
Костя дори не се опита да се оправдае. Но не защото смяташе, че е безсмислено в тази ситуация, а защото му беше все едно.
— Разбрала си, добре. По-добре така. Ще се дипломираш и ще се оженя за теб — казал той на студентката си, която била лудо влюбена в него.
— Наистина ли, Константин Павлович?
— Наистина, Кристина. И да, тук за теб съм Костя.
Минаха 3 месеца.
Костя реши да пише докторска дисертация, но си спомни, че е забравил някои важни документи в апартамента на бившата си жена.
С голямо отвращение набра номера й. Отвън дори имаше усещането, че му предлагат да изяде цял лимон.
— Слушам — отговори абсолютно безразлично Оксана.
— Трябва да си взема документите.
Костя не сметна за необходимо да я поздрави дори от елементарен учтивност.
— Не си взел ли всичко?
— Не всичко. Днес вечер в седем ще мина.
Но това, което му отговори Оксана, той не очакваше да чуе.
— Аз няма да съм вкъщи по това време.
— Как така? А къде ще си?
— Това вече не е твоя работа. Вземи ги утре по обяд.
Оксана затвори телефона.
Костя беше шокиран от постъпката й. В брака тя винаги се подчиняваше на него и се приспособяваше. А сега смееше да затваря телефона.
И тогава бившият съпруг реши да й покаже, че е принципен.
„Може би специално е казала, че няма да е у дома. Къде другаде да е? Не може да ходи на срещи на четиридесет и няколко години. Никой няма да обърне внимание на тази кокошка без сълзи“.
С тези мисли той тръгна към бившата си жена, но тя наистина не беше у дома. Реши да се обади на дъщеря си, която отказа да общува с него след развода. Но баща й беше в черния й списък.
Седна на пейката за около час и после видя, че към къщата се приближава кола. От нея излезе бившата му жена с разкошен букет рози. Толкова наконтена, щастлива и с лъчезарна усмивка.
Но тази усмивка изчезна от лицето й, щом видя бившия си съпруг.
— Защо си дошъл?
— Казах ти, че ми трябват документите.
— И аз ти казах, че няма да съм вкъщи — уверено отговори Оксана.
— От кого са цветята?
За първи път от дълго време Костя се заинтересува от живота й. Как да не се заинтересува, след като сам не й беше подарил цветя нито веднъж след сватбата.
— Това вече не те засяга. Вземи си документите и се махай.
Те се качиха в апартамента.
Костя беше изумен от това колко се беше променил апартаментът й. Оксана беше направила дизайнерски ремонт, купила мебели от висок клас и като цяло живееше като в приказка.
— Откъде взе парите за всичко това?
— Взе ли това, което ти трябваше? — отговори му Оксана с въпрос.
— И все пак?
— Махай се.
Но Костя не се отказваше. Наистина не му даваше покой случващото се.
— Не отговори на въпроса!
— А длъжна ли съм?
— Да.
— Защо?
— Защото съм ти съпруг.
— Бивш.
В този момент Оксана го избута зад вратата и я затвори пред носа му.
Да, Костя явно не очакваше такъв обрат на събитията.
„Изглежда добре, обзавела апартамента, донесе цветя. Дали наистина има някого? Не може да бъде! Разведени сме само от 3 месеца. И на кого би била нужна след четиридесет години, при това с дете?“
Въпреки това, всичко трябваше да има логично обяснение и той реши да го разбере.
Освен това, той не просто така започна да мисли за това. Не може да се каже, че старите чувства към нея избухнаха внезапно. През последните години той изобщо започна да се съмнява дали някога е обичал Оксана.
Но и с Кристина нищо не се получи. Поредната интрижка, която не завърши с нищо сериозно. Тя не смяташе да му готви и пере. Не за това си правеше скъпи маникюри в салона.
А на него всичко това му беше омръзнало повече от горчица. И си спомни за бившата си жена. Тя сякаш беше станала още по-красива. Може би нещо ще се получи.
Реши да я посети отново, но този път с парад и с цветя. Така да се каже, да опита да си върне предишното положение.
„Аз й не съм й давал цветя. Сега ще ме види и ще се разтопи. А за цветята… Може на работа е имало някакво фирмено парти и са ми ги дали. Всъщност, на кого ще й трябват, освен на мен?“ – опитваше се да се убеди Костя по пътя към жена си.
Почука на вратата, но не му отвориха веднага. После излезе Оксана.
— Здравей! Това е за теб — Костя се опита да й ги подаде.
— Какъв цирк е това? — спокойно попита Оксана, без дори да погледне букета.
— Дойдох да се помирим.
Отстрани Костя изглеждаше като виновен ученик, получил двойка по математика.
— Събуди се, разведени сме от 3 месеца!
— И какво променя това?
— Много неща. Например, че сега имам друг живот и не се нуждая от теб.
На заден план се чу мъжки глас:
— Скъпа, кой е там?
След това пред Костя застана напълно непознат мъж в халат, който, съдейки по външния му вид, беше много по-силен от него.
— Това някаква шега ли е?
— Ни най-малко — отговори Оксана.
Тогава в разговора се намеси същият мъж.
— Сам ще си тръгнеш или да ти помогнем?
В този момент Костя се обърка и дори не знаеше какво да отговори. Хвърли цветята и се затича надолу по стълбите.
— И вземи си метлата — извика бившата му жена след него.
Никога не беше изпитвал такова унижение. Беше свикнал, че само той може да нарича жена си безмозгла кокошка и некадърница. Някога Костя твърдеше, че тя не се е предала на никого освен на него.
Но явно се беше намерил някой, който беше видял в нея човек. Жалко, че Костя разбра това едва сега. А Оксана съжаляваше за съвсем друго – за изгубените години и сили за човек, който никога не я беше ценил.
