– Дима, не ме ядосвай! Знаеш, че няма да търпя дълго хленченето ти! Имаш две възможности: или да започнеш да живееш за нас, за семейството, или да си събереш багажа и да отидеш знаеш къде!
– Татяна се обърна към съпруга си по много груб начин.
– Благодаря ти за подкрепата, любов моя! – подиграва се Дмитрий. – Имаме, както обикновено в семейството, твоите проблеми, че твоите, че на децата, са общи проблеми, а ако аз имам проблеми, то това са мои лични дела, които трябва да се решават само от мен! Още веднъж ти благодаря много! – добави той.
— А ти как лишаешься от них? Что ты сделал, чтобы решить свои проблемы, а, дорогой ты мой? Что ты сделал? Сидя на диванчике, с бутылочкой пивка за телевизором… Или ты думаешь, что оно само всё решится и рассосутся как-то?! Ну бывает такое, закрываются компании, распускаются работники на свободные хлеба! Но това не е причина да седиш постоянно и да се оплакваш, че те, бедния, всички са те изоставили, че никой не се нуждае от теб, че никой не те подкрепя!
— Да, да! Виждам как ме подкрепяте! Само упреци към мен и претенции от твоя страна! А, почти забравих, още унижения и обиди! Тогава съм безмозъчен, тогава всичко ми се получава на един път! Бих те погледнал, ако беше работила на една работа петнадесет години, а после изведнъж, и изведнъж работата ти е изчезнала! Бих погледнал какво би направила на мое място?!
— Аз не бих седяла на задника си, а бих направила поне някакви опити да се върна в релси, бих търсила други варианти! И най-важното, не бих се оплаквала, не бих ходила постоянно и не бих искала съчувствие от никого! А, да, почти забравих, не бих се тъпчела с бира всеки ден като прасенце! Което всъщност правиш!
— За това говоря! Виждаш в мен само недостатъци!
— А какво друго трябва да виждам в теб? Ако не искаш да правиш нищо! – попита Таня. – Когато вашата организация затвори, нямах никакви претенции към теб, абсолютно никакви! И какво ми каза тогава? Помниш ли? Че ще си починеш една седмица у дома, ще си починеш и ще започнеш да си търсиш друга работа! И колко вече трае тази твоя седмица? Сам знаеш ли, или да ти подскажа?!
— Не ми подсказвай нищо! Сам знам всичко много добре! — отвърна съпругът.
— Да? А по теб не може да се каже!
Скоро ще стане година, година, Дима! Всичките ти приятели от работа отдавна си намериха работа в други организации! А Иля, над когото всички се смеехте, който във вашата компания беше като бяла врана, той си отвори собствен бизнес!
– Ага, отворил, и какво? Отворил бизнес, а приятелите си зарязал! И нито на никого не казал нито дума! Всичко на тихо, всичко зад гърба ни!
— А как иначе? Какво, трябваше да вика на всеослушание, че ще си отваря бизнес?! А на вас е зарязал, както казваш, защото сте такива приятели!
— Страхотно, ти си на негова страна! Много добре! Още веднъж ти благодаря за подкрепата!
— Моля, обръщай се по всяко време! — отвърна саркастично Татяна. — А сега, Дима, що се отнася до майка ти, защото започнахме с едно, а ти, както обикновено, прехвърли разговора на друга тема! Кажи й да внимава как говори, когато ме срещне в града, и да не смее да иска нищо от мен! Аз не съм й длъжна на нищо и не й дължа нищо! Тук не сме в хотел, нито временен, нито постоянен! И ако още веднъж ме закачи, ще й сритам задника както трябва! Това са нейни лични проблеми, че не може да се раздели с вашата Светка! Сама я е отгледала, нека сега се наслаждава на възпитанието си!
— Слушай, Таня, разбираш ли, че това е майка ми?!
Не мога просто да я оставя в такова положение! Да, имате напрежение, да, не можете да се разберете! Но аз също не мога, само защото тя не ти харесва, да й кажа, че никой няма да я пусне тук! Нека да поживее при нас за известно време, нищо страшно няма да се случи! И между другото, тук аз решавам, аз съм толкова пълноправен собственик на този апартамент, колкото и ти!
— Не! Вече ти казах! Мама ти няма да живее в нашия апартамент, а правата си ще упражняваш на друго място! Можеш веднага да си събираш багажа и да се махаш оттук! При вас ще бъде идилично: безделник, истеричка, нестабилна и черешката на тортата, вашата Света, която вече е обиколила половината град! А иначе е страхотно: майка ти иска да изгони сестра ти при нас, а самата тя какво, бордей ли ще си прави там?
— Таня, стига да говориш така за моите близки
! Мога да те накажа за такива думи! Няма да търпя да унижаваш майка ми и сестра ми!
— Да, можеш да търпиш, само когато майка ти и сестра ти унижават и обиждат жена ти и децата ти! Това можеш да търпиш! А когато става дума за тях, веднага започваш да ги защитаваш! Тогава какво правиш тук с нас? Доколкото разбирам, не смяташ да си търсиш работа, а и не си способна да правиш нищо по къщата! Тогава какво правиш тук? Всички важни за теб хора и твоите близки живеят на друг адрес! Хайде, махай се при тях, живей с тях! Седи на гърлото на майка си, а не на моето!
— Стига вече да се закачаш за майка ми, Таня! Моля те, моля те! – подскочи от дивана Дима. – Не ме провокирай! Казах ти, че тя ще живее тук, значи ще живее тук! И само опитай да не я пуснеш тук! Тогава никой от твоите роднини никога повече няма да прекрачи прага на този апартамент!
Докато съпрузите се караха в хола, вратата на апартамента се отвори и влезе синът на Таня и Дима, Денис. Момчето наскоро беше навършило шестнадесет години, но по ръст и телосложение вече почти беше настигнал баща си. И вече изобщо не се страхуваше от него, както преди.
— Защо пак крещите? — попита Денис родителите си, като си събличаше якето.
— Можете ли поне един ден, само един ден да се разминете без крещене, ругатни и скандали?
— Никой не говори с теб! — изкрещя баща му. — Дойде си вкъщи, влезе в стаята си и седи там мълчаливо! Ще ми се прави на умен някакъв сополанко!
— Аз ще ти се правя на умен! — отговори предизвикателно Денис на баща си.
— Какво каза? — Дима веднага се откъсна от караницата със съпругата си и се насочи към сина си. — Хайде, повтори! Какво ми каза току-що?
— Хайде, успокойте се и двамата, бързо! — се намеси майката.
— Денис, къде е Вика? Скоро ли ще се прибере?
– Не знам, мамо, видях я я сутринта у дома, и повече с нея дори в училище не сме се разминали!
– Не гледай майка си, сука! И не бягай от отговор! Бързо ми повтори, че каза! – баща хвана сина за яката на суитчъра и се опита да го притисне към пода.
— Махни ръцете си от мен! — изтръпна Денис и удари баща си по ръката.
Удари го така, че ръката на баща му се заби в лицето на Дима. Но майка им не позволи да продължи конфликтът, тя веднага застана между сина и баща си и се опита да спре надигащата се разправа.
Но Дима просто отблъсна Таня настрани, така че тя не можа да запази равновесие и падна на пода. И веднага се нахвърли върху сина си. Реши да обясни на Денис, че не може да се говори с баща си на такъв тон. Той отново хвана момчето, но вече с две ръце, и се опита да го притисне към стената.
Но Денис не се смути и добре удари баща си между краката с коляно. Дима се прегъна на две. Синът му го удари с цялата си сила, без да жали.
Дмитрий от болка не можеше да произнесе нито дума, разбира се, опитваше се, но от устата му излизаха само неразбираеми звуци. Денис междувременно, освободил се от хватката на баща си и се втурна да помогне на майка си да се изправи от пода.
— Защо го удари, Денис? – започна да плаче майка му.
– Това е баща ти! Как смееш да си позволяваш такова нещо?
— Но той току-що те удари, мамо! Какво, ще търпиш изстъпленията му до посиняване? — попита синът. — Ако това те урежда, то аз, за разлика от теб, няма да търпя повече сините му изстъпления! Още веднъж да вдигне ръка срещу теб, срещу мен или срещу Вика, ще го осакатя! Ще му счупя ръцете и краката! – заплашително каза момчето. – Чуваш ли ме, татко? Запомни това, още веднъж мръднеш, и ще те сритам! Разбра ли ме? – обърна се той този път към баща си.
Таня просто отблъсна сина си и се втурна да помага на съпруга си, ругаейки едновременно Денис. Дима просто лежеше на пода и мълчаливо се отдалечаваше, докато съпругата му танцуваше около него. Синът взе раницата си от пода, прескочи баща си и се насочи към стаята си.
След известно време момчето отново чу викове, идващи от кухнята.
Майка му и баща му отново се караха. За какво този път, за него нямаше значение. Единственото, за което се тревожеше, беше, че баща му може отново да се разгневи и да удари майка му. Той прекрасно разбираше, че тя сама постоянно го провокира, но не можеше да разбере другото, защо тя го търпи и му позволява от години да се държи така с нея и не прави нищо по въпроса.
А скоро трябваше да се прибере и малката му сестра Вика, която изобщо не понася пияния си баща. Той, както обикновено, ще започне да й се кара, и скандала, който ще последва, няма да има край. И през годините едно и също нещо просто изкарваше момчето от релси. Най-съкровената му мечта беше да завърши училище колкото се може по-бързо и да се махне от този лудница колкото се може по-далеч.
Малко по-късно Денис излезе от стаята си и отиде в кухнята да хапне нещо. Родителите му, заедно с вечните си караници, се преместиха в хола. Точно когато отвори хладилника, ключалката на входната врата щракна и Виктория влезе в апартамента. Той погледна часовника, който висеше в кухнята над трапезната маса, и видя, че е половина седем вечерта. И едва ли беше преместил вниманието си от хладилника, когато от хола се чу:
— О, и тази се натре, наистина! – изръмжа баща му.
— Махни се от мен! – отвърна дъщеря му.
— Къде се мотаеше, малка курва? — отново попита Дима дъщеря си.
— Курва е твоята сестра, разбра ли?! — с гордост и омраза отново отговори дъщеря му. — И майка ти е същата! И не смей да ми говориш така!
– Какво сте днес, смелост ли сте придобили от този дребен гад? – разгневи се Дима и излезе в коридора.
Денис, разбирайки, че сега, както обикновено, майка му ще излезе от хола и ще започне да прикрива Вика от баща й. Той пак ще я удари, а после може да се нахвърли и върху Вика. И затова реши да не допусне подобно развитие на събитията.
Момчето отвори чекмеджето на масата, в което лежаха лъжици, готварски прибори и други кухненски принадлежности, извади от него желязна точилка, прецени я в ръката си, замахна се няколко пъти, затвори чекмеджето и се запъти към семейството.
Майката, както обикновено, вече стоеше между дъщеря си и съпруга си, а бащата се опитваше да стигне с ръце до Вики. Вики започна да се отдръпва назад с викове и сълзи, които се натрупваха в очите й.
— Махни ръцете си от нея, бързо! — изкрещя Денис. — Иначе ще ти ги счупя!
— Какво ще ми направиш? — пренасочи вниманието си към сина си Дима. — Сега ще ти… — не успя да довърши.
В същия момент Денис с цялата си сила удари баща си по лицето с тоягата, която взе от шкафа. Това беше толкова неочаквано, че Дима дори не разбра как се случи. След това баща му беше засипан с дъжд от удари. Денис без капка съжаление го биеше с тоягата, докато той не се сви на пода и не започна да моли за милост.
— Денис, не! — плачеше майка му.
— Млъкни най-накрая, вечна търпима! — изръмжа Денис на майка си. — Сама го провокираш постоянно, а после тези постоянни скандали! И двамата ме изнервихте, искам да се махна от вас колкото се може по-бързо, за да не виждам нито теб, нито това вечно пияно тяло! И двамата ми сте отвратителни! И ти, и той! Защо ме гледаш така? – крещеше Денис.
Майката и сестрата гледаха момчето с ужас на лицата си. Вика бързо избяга в спалнята и се затвори там.
– А ти, – момчето погледна баща си. – Още веднъж вдигнеш ръка на някой от тях, ще те убия! Обещавам ти го! А после ще те нарежа на парчета и ще те нахраня на бездомните кучета! Разбра ли ме? – изкрещя отново Денис и силно ритна баща си в корема.
След случилото се момчето отнесе дъската в кухнята, изми я от кръвта и я сложи обратно. Апетитът му изчезна. Върна се в стаята си и просто падна на леглото, докато майка му тичаше и помагаше на полуживия баща.
Никой не повика линейка. Татяна не искаше случилото се да излезе извън дома. Сама се грижеше за съпруга си.
След това няколко дни дори не говореше със сина си. Дима почти седмица лежеше на любимия си диван, най-далеч стигаше до тоалетната и обратно. И в кухнята, за да вземе бутилка студена бира от хладилника.
Колкото и странно да е, скандалите и постоянните разправии в семейството им след този инцидент изчезнаха. Майката вече не се караше с баща си, той не я обиждаше и не я пипаше. Бащата също престана да общува с Вика, на Денис дори не искаше да го погледне или просто започна да се страхува от него. Момчето нямаше отговор на този въпрос.
А след известно време при тях с багажа си дойде баба, майката на Дима. Съдейки по всичко, Света, сестрата на Дима, все пак беше изгонила майка си от дома. А Денис обичаше баба си толкова, колкото и баща си. И така се случи, че именно той й отвори вратата, когато тя дойде при тях.
— Викай баща си, къде е той?! — заповяда баба, едва вратата се отвори. — Дай ми да вляза — веднага каза тя, когато Денис й препречи пътя към апартамента.
— Какво ти трябва тук? — поинтересува се момчето.
— Махни се от пътя, бързо! — отново извика баба.
Денис само се усмихна и каза на баба си:
— Слушай, старице! Още веднъж се появи тук, ще те хвърля по стълбите с главата надолу! И да, между другото, тук няма да живееш! Така че махай се оттук, откъдето си дошла!
— Къде е баща ти? – изкрещя баба.
— Скоро ще дойде да живее при вас! Махай се оттук! А ако сам не иска, ще го донеса на части, ще го сглобите със Светка като конструктор! — заяви внукът и затръшна вратата пред носа й.
