-Не, Маша, не… моля те, не ни е нужно… чуваш ли ме.
Маша слушаше вцепенена, притискайки слушалката към ухото си.
-Маха, ти разбираш, баща ми… не исках да ти казвам отначало, исках да ти направя изненада, когато се върнеш от твоето затънтено място, накратко, баща ми… той тадааам, предложи ни да заминем за Англия, представяш ли си… на стаж, Маха.
На теб и на мен…
-Витал… ти не разбираш ли? Да? Майка ми… тя умря…
-Мах, да… моето момиче, аз разбирам всичко, прости, прости, съболезнования, но разбираш ли, животът продължава… Искам да живееш, да се радваш на живота, разбираш ли…
Ела… А за детето, ще помоля татко, той ще му намери добър дом за деца, а ако искаш… Маха… искаш ли… татко ще му намери приемно семейство, какво ще кажеш?
Детето ще расте при богати родители, представи си, ха-ха, след двадесет години ще се срещнете, като в индийски филм, Маха, той е твой брат, богат наследник, ти си цялата дама…
-Витал… майка ми… А Паша… моят брат.
-Да, знам, Маха, моето момиче, не знам какво се казва в такива случаи… Мах, добре, аз тръгвам, не се бави, момчетата ме викат в залата, отивам.
Маша седна сгърбена, после се обърна към бебето, което седеше в креватчето, Пашка, нейният брат. Оказва се, че Маша има братче.
Момчето я гледаше с очи, пълни със сълзи, изпънал долната устна, показваше два долни зъба, а отгоре се виждаха още два, бели като на заек от анимационен филм.
-Ма-ма.
-Аз не съм мама, – тихо каза Маша.
Малкият протегна ръце към нея и отново повика мама.
Така се случи, че Маша не знаеше, че има едногодишен брат.
Тя живееше далеч от дома, в Москва, с майка си постоянно се чуваха по телефона, последните две години Маша не беше у дома, Маша е на двайсет, има свой живот… връзки, които тя смяташе за сериозни и възрастни, но не…
Сега тя разбира, че Виталик е още дете…
Майка не й е казала, че е родила Паша.
– Знаеш Ирка, майка си, – казва леля Вера, съседка и приятелка на майка й, – тя е скрита, мислех, че просто е отслабнала, а тя…
– А баща на Паша? – пита Маша.
-Баща му, – отговаря леля Вера, – да, той е баща му, но не е баща, аз веднага й казах, Ирка, виж го, какъв е, целия лъскав, а ти? Е, истина ли е, Машунь? Ние сме обикновени четиридесетгодишни лели.
-Леля Вера, вие какво… на четиридесет години сте още момичета.
-Ага, Машка, момичета… това е при вас там, в Москва, може и да е така… а при нас, – леля Вера махна с ръка.
Аз й казвам, че тя се стреми към Машка, а на всичкото отгоре и това го е подхранила, а тя се смее, знаеш ли, така щастлива, отговаря, че се чувства жена, разбираш ли…
А после… помниш ли, че трябваше да дойде при теб, а не можа?
-Да, помня…
-Тя замина да ражда Пашка, аз също не знаех, о, ужас… Обажда ми се, казва, че е в родилното. Аз й казвам, какво правиш там? А тя ми казва, че е родила син… О, Машка, като на кино…
А той, мошеникът, каза, че трябва спешно да отиде при майка си, и си тръгна… досега някъде се мотае…
Ето такива са нещата, Машунька.
Пашу… него ще го вземат бързо, момчето е добро…
-Къде ще го вземат, лельо Вера?
-Къде да го заведат… там, – отвръща леля Вера, отвръщайки поглед.
-Няма да дам Пашко.
-Не се заблуждавай… не се заблуждавай, момиче. Трябва да живееш сама, а Пашко… Пашко ще го вземат бързо…
-Не.
-Добре, добре, успокой се, помисли… Аз ще помогна с Пашко…
-Не, оставете ми го…
Мама почина внезапно, така се случва, на Маша се обади леля Вера.
-Какво да правим с теб, братко.
Бащите ни ни изоставиха, майка ни няма, знаеш… баби и дядовци също нямаме.
Няма никой, сами сме на бял свят.
-Мамо… мамо.
Малкият, седнал в ръцете на Маша, хвана лицето й с двете си ръчички и започна да го гали с дланите си, сякаш я целува.
– Ти си моето зайче, няма да те дам на никого. Пашка, още не знам как, но ние с теб ще се измъкнем, знаеш… Скоро имам абитуриентски бал, изпити… Тук няма да те оставя, те ще те отнемат от мен за миг…
Нищо, сестричката ще измисли нещо.
-Мамо.
-Не съм ти майка, Маша, аз съм ти сестра, – и Маша заплака тихо, изтривайки сълзите си.
Маша замина за Москва с Пашка.
Виталик, разбира се, остана в шок.
-Мах… а това какво е?
-Това не е нищо, а кой, Виталик… знам, че е нагло от моя страна да дойда тук, моля те… дай ми да се явя на изпитите и да взема дипломата…
И още, баща ти може ли да ми помогне, ти каза… Маша не успя да довърши, защото Виталик я увери, че баща й задължително ще й помогне.
-Маха, не се тревожи, баща ти със сигурност ще помогне, ще намерят семейство на момчето…
-Какво семейство, Витал? Няма да дам Паша на никого.
-Не разбираш ли? Какво, Мах? Ти… Ти искаш да се самоубиеш… Искаш да загубиш всичко заради някакъв…
Той не е някакъв, той е мой брат, беззащитно дете.
-Майка ти не е мислила с главата си, когато те е родила на стари години…
-Мама не беше стара.
-Ага, а защо тогава тя…
-Ти напълно луд ли си? Майка ми не умря от старост, тя имаше… ай, махай се… Няма къде да отида, това е истината, затова те моля, дай ни да доживеем тези два месеца при теб, после ще взема дипломата си и ще си намеря работа…
Пашка мълчаливо си тръгна в стаята.
На сутринта той се опита да вразуми Маша.
Но Маша беше твърда в решението си.
Маша ходеше на изпити с Пашка, не молеше за поблажки, нищо, на въпросите, стискайки зъби, отговаряше кратко – брат.
Виталик, разбрал, че нищо не може да промени, разреши на Маша да живее при него, а сам отиде при родителите си.
Маша завършваше обучението си, Пашка, сякаш усещаше това, не се караше, позволяваше на сестра си да се занимава усърдно.
Един ден Маша чу, че някой влиза в апартамента, бащата на Виталик, разбра го, като видя мъжа, бяха се виждали няколко пъти.
– Здравейте, ще ви обясня всичко.
-Виталий каза, че имате нужда от помощта ми? – поздрави я бащата на момчето.
Маша разказа объркано.
-Добре. Добре ли сте помислили? Ще се справите ли? Все пак това е дете, вие сте млада жена…
-Ще се справя… благодаря, че не ни изгонихте, ще взема дипломата си и с Паша ще си тръгнем.
-Къде?
-У дома, в***
-Какво ще правите там? Мечки ще гоните?
-Ще живеем… там също живеят хора.
-Разбирам, но вие… Мария, прекрасен специалист, видях и знам как умеете да работите. Вие бяхте при нас на стаж, наблюдавах Виталий и вас, той се катереше благодарение на вас.
Е, много съжалявам, разбира се, че не се получи с Виталий, да… Синът ми е страхлив и мамен син.
Няма да кажа, че на негово място бих направил същото, вероятно бих избягал веднага, да…
Е, добре… ще ви помогна, никой няма да ви отнеме брат ви.
Бащата на Виталик наистина помогна на Маша, й разрешиха да поеме попечителството над брат си, дори не се наложи да ходи никъде, документите бяха готови след десет дни.
Виталик дойде веднъж, така… разменихме няколко думи, сякаш не бяхме живели цяла година заедно и не бяхме правили планове за общо бъдеще.
Маша се върна с Павлик у дома.
Трябваше да мисли за работа, да търси бавачка за Павлушка, но нищо, ще се справят.
-Машунька, аз работя на две смени, ела в магазина, два дни аз съм с Пашка, два ти… безвъзмездно ми помогни да подготвя олтуса по математика, иначе ще го удуша, глупак.
Олтус, четиринадесетгодишният син на леля Вера, Васька.
-Машка, не искам да уча, ще отида на завода, когато порасна, знаеш ли колко печелят там, ще си купя кабриолет и ще се оженя за теб и за Пашка.
-Васька, ти наистина си глупак, дори не можеш да направиш предложение? Как ще се ожениш за мен и за Пашка? Полудял ли си напълно? А за да печелиш на завода, трябва да получиш добра специалност, разбра ли?
– Добре, убеди ме. Ще се занимавам с теб.
– Аз ще се занимавам с теб, а ти ще учиш и няма да разочароваш майка си, разбра ли? Иначе… Тя и без това достатъчно е страдала от баща ти…
– Добре… Но аз все пак ще се оженя за теб, Машка.
– Иди, младоженец.
А скоро Маша си намери още един ухажор, бащата на Павлушкин, който не й даваше път, заплашваше да й отнеме момчето, ако тя не приеме ухажванията му.
Добре охранник в магазине, давно там работающий, спокойный и тихий дядька, не дал тому, как называла его тётя Вера, жигало, хорошеньких люлей, как говорится.
-Оо, Машка, видала Ильич — то, а?
-Агааа -зачаровано казва Маша, леля Вера… аз малко не паднах, а между другото, откъде се е появил Илич.
-Да, помагаше да нося чантите до вкъщи…
-Ааа…
Маша работеше, Пашка растеше, леля Вера се омъжи за Ильич, Васька премина в осми клас с добри оценки…
Виталик нито веднъж не се появи и по слухове се среща с приятелката на Маша от института, но какво да се прави.
Разбира се, Маша беше обидена, дори много.
Как можеше да очаква, че животът ще се обърне така, Маша живееше като в сън, не можеше да се събуди, работа, дом, занимания с Васька, грижи за братчето.
И един ден Маша получи посещение… от бащата на Виталик, лично.
Е, това да.
-Мария, имам бизнес предложение за вас.
Той разказа на Маша, че ще отваря филиал, точно тук, в града на Маша, и иска да види Маша в екипа си, каза, че Виталия няма да е там, ако тя се тревожи за това, той си е взел година почивка…
-Но…
-Мария, майка ти те е учила, знам, и ти си добра, не си се развликала, учила си, така се е получило в живота ти… Но аз също не искам да загубя такъв ценен специалист, но… Има едно условие… трябва да заминеш за една година на стаж в чужбина.
Маша седна и сведе рамене, и така приказката свърши.
-Какво има?
-Няма да отида, съжалявам, благодаря ви, че се сетихте за мен, но…
-Заради този млад човек ли? Не довърших, Мария, бавачка ще дойде с вас.
-Каква бавачка?
-Добра, специализирана, жена ми я намери по препоръка.
-Жена ви?
-Да… защо се учудвате? Имам жена, майка на Виталий. Да, не сме класически богаташи, които не могат да слезнат на земята. Добрите хора не се разхвърлят, а ние не сме родени като Виталий, със златна лъжица в устата, всичко сме постигнали сами.
Помогнаха ми, аз помагам, връщам дълговете си на вселената, така да се каже…
И Маша замина с Павлушка на стаж. Там тя се запознава с бъдещия си съпруг, който в началото не знае, че Паша не е син, а брат.
Ожениха се, родиха две деца.
А днес Маша, Валерий и Паша, той вече е пораснал, учи там, където и сестра му навремето, дава надежди, Максим Викторович го чака в себе си, във фирмата, днес са дошли на рожден ден на кампанията, млади, красиви, всичко е в ръцете им.
-Маха… каква си станала… А аз…
Маша дори не разбра отначало кой я вика.
-Виталик?
-Да, Виталик… Тридесет и осем години, а аз все още Виталик… Цъфтиш, Маха-ромаха, ето се срещнахме, като в индийски филм.
Маша гледаше мъжа, кльощав, с някаква странна брада, не изглеждаше сериозен… А аз, глупачката, плаках за него…
Виталий гледаше Маша и мислеше, мислеше, че тогава… не е бил готов за изпитанията, които се стовариха върху момичето.
-Маха-ромаха, мразиш ли ме?
– Защо? – учуди се Маша.
– Ти… дори не си мислила за мен?
– Нямах време, Виталий.
Тя каза Виталий, точно като баща си, строго, по работа… Каква си станала, Маха-ромаха… Ето се срещнахме, като в индийски филм.
Виталик знаеше, че Маша е почти дясната ръка на баща си, но не обръщаше внимание на това.
Мама му казваше, че ще загуби кампанията, защо не се вниква… той не искаше, търсеше себе си… явно е намерил…
-Виталииик, защо се ядосваш, скучно ми е.
Поредната забава на Виталик.
– Да, махай се.
***
– Виталий, какво стана? Парите на картата ти свършиха ли?
– Татко, мисля, че трябва да се занимавам с семейния бизнес, утре излизам на работа…
– Излизаш, къде?
– На работа, татко. Отдели ми кабинет.
– Кабинет. Е, какво.
Виталий, на почти четиридесет години си, а все още ме наричаш татко, кажи още и татко…
-Не разбирам, как да те наричам? Или не си ми… татко.
-Не, синко, за мое малко съжаление, аз съм ти… баща. Баща, разбираш ли. Не е подобаващо за възрастен мъж, аааай, ти все пак няма да разбереш. Нямаш характер, като…
-Като Маша, да, татко.
-Да, като Мария. Мама и аз много съжаляваме, че тя не е член на нашето семейство.
-Да, Маха ме обича, татко… за какво говориш, аз…
-Виталий, ти така и не порасна, все живееш в някаква приказка… Искаш ли да получиш място? Утре в осем, да си тук.
На следващата сутрин Виталий нахлу в кабинета на баща си, докато той имаше среща, между другото, Маха също беше там, той я видя.
-Татко, ти се подиграваш ли? Аз какво? Ще работя като куриер? Аз?
-Извини. Виталий, излез, виждаш, че имаме среща.
-И какво? Аз също… аз съм твой син.
-Добре, – каза уморено Максим Викторович, – седни там на дивана.
Като на дете, за да не пречи, – помисли си Виталик и изскочи, затръшна вратата…
А тя си седи… такава разглезена, ако не бях аз… Баща ми никога нямаше да разбере за теб, глупава Маха-ромаха, ууу.
Виталий замина, сякаш на стаж някъде.
На Мария това не й интересува, тя има свой живот, ярък, наситен, стабилен.
Пашка я нарича мама. Тя свикна, той не помни майка си, Маша винаги е до него, нарича съпруга си баща, така им е удобно, те са родителите на момчето.
Какво да се прави, така се е получило.
-Така живеем, – смее се Маша, – точно като в индийски филм…
