– Ирина Павловна, здравейте – Алина рядко се обръщаше към свекърва си. Живееха в различни градове и почти никога не си говореха. Ирина Павловна не се интересуваше особено от семейството на сина си, а Алина се опитваше да стои настрана от Ирина Павловна, наплашена от приказките за зли свекърви.
Поздравяваха се с празници, Ирина Павловна идваше на изписването на внучката си от родилния дом, а после, като разбра, че участието ѝ вече не е необходимо, бързо си събра багажа и се прибра у дома.
Тяхното отношение можеше да се нарече идеално, но напоследък Виктор, съпругът на Алина, все по-често се оплакваше от майка си.
„Тя иска пари. Не мога да й откажа“, казваше той, оправдавайки липсата на финансови средства.
„Миналия месец й изпрати голяма сума.
Знам, но този месец й трябват още повече.
— За какво? Тя е здрава, работеща жена…
— Намалиха й заплатата, а комуналните разходи се повишиха.
— Колкото харчиш за майка си, би стигнало за покупка на нов апартамент, а не за плащане на комунални! — възмути се Алина.
— Освен комуналните има още храна, дрехи, битови нужди… Наскоро на майка ми се счупи хладилникът и й трябваше спешно нов.
Алина въздъхна. Виктор постоянно намираше оправдания за новите разходи и те бяха напълно правдоподобни.
Алина би му вярвала и по-нататък, ако не беше един случай. Наскоро Алина, както обикновено, отвори плика с отложените пари, за да сложи там заплатата си и… не намери солидна сума.
— Къде са парите, Виктор?! — Тя веднага се обади на съпруга си. Ограбили ли ни са?!
— Не. Всичко е наред.
— Всичко наред ли е? Не, не е така! Парите ни изчезват, постоянно! Аз ги отлагам, а те се изтичат като пясък между пръстите! Ние се разбрахме, че това е неприкосновеен резерв! Че от тази „купчина“ може да се вземе само в краен случай! Ти дори ми забрани да харча малка част от тях за обувки за дъщеря ни!
— Защото обувките за дъщеря ни могат да почакат. Сега е краен случай — заяви Виктор.
— Да? И какъв е този „случай“?
— Майка ми има сериозни проблеми.
— Какви този път?
— Наводнила съседите отдолу. Те заплашват да я съдят. Нанесени са много големи щети, а тя няма пари да плати за всичко, което е повредено.
Алина не знаеше какво да каже. Сумата, която беше изчезнала, беше доста голяма. Алина отдавна спестяваше тези пари, планираше да си купи апартамент и събираше за първата вноска. Докато Алина мислеше, Виктор продължи да я натиска, описвайки всички ужаси на съдебния процес.
— Ще й отнемат апартамента, ако не й помогнем да плати парите за нанесените щети. Има вариант да го направим директно, да платим на съседите, без да стигаме до съд.
— Не ми харесва тази идея — най-накрая изрече Алина.
— Харесва ли ти или не, никой не се интересува. Не мога да изоставя майка си в беда — каза Виктор.
Алина разбра, че няма смисъл да спори с мъжа си. Той взе парите от семейната каса, без да попита за разрешение, и реши всичко за двамата. Но колкото повече Алина мислеше, толкова повече разбираше, че това положение не й харесва. Виктор твърде често вземаше пари от бюджета, без да го попълва и дори без да пита жена си.
Тя също се учудваше, че свекървата приемаше парите на сина си, но нито веднъж не каза „благодаря“ за помощта и не отказа парите, дори знаейки, че съпрузите спестяват за апартамент.
Алина реши да поговори с майката на съпруга си, да й обясни, че семейната касичка не е за да се разхищава за битовите нужди на свекървата. И че ако тя сама работи, нека си плаща от собствената си заплата.
— Ирина Павловна, здравейте — каза тя, като набра номера на свекървата си.
— Здравей, Алина. Как сте?
— Дори не знам какво да кажа.
— Кажи как е. Какво се е случило?
— Трябва да ни върнете парите, които сте взели от нас — заяви директно Алина.
— Какви пари?
— Вие постоянно искате пари от Виктор, той не може да ви откаже. А аз мога. Ето защо от днес няма да получите нито стотинка.
— Но Алина, не разбирам за какво говориш.
— Какво не разбираш? Взехте от него за хладилник, за ремонт, за компенсация на финансови загуби… Виктор е принуден да ви помага в ущърб на собственото си семейство! Отказа на Милана нова яке, въпреки че й е много нужно, а на вас постоянно превежда пари! — изброяваше Алина.
— Веднага ще ти преведа всичко, което съм получила от сина си. Той не е казвал, че имате проблеми с парите — каза Ирина Павловна.
— Добре, благодаря. Именно затова ви се обадих.
Свекървата спази думата си. Пет минути след разговора балансът на Алина се попълни. Но сумата, преведена от свекървата, буквално разсмя Алина и тя отново се обади на Ирина Павловна.
— Да? — отговори тя.
— Ще ми връщате дълга на части? — уточни снахата.
— Не. Преведох всичко, което получих от Виктор. Ако се съмняваш, ще ти изпратя извлечение от картата.
Алина не повярва, но в главата й се прокраднаха съмнения.
— Добре, значи съм се объркала. Извинете.
— Алина, знаеш ли, наскоро забелязах, че Виктор започна да се държи по-различно. Има ли нещо нередно между вас?
— Не знам, Ирина Павловна. Но много искам да разбера.
— Кажи, колко пари „изчезнаха“?
Алина назова сумата.
— Това е много, много пари. Може би е купил нещо? За себе си? Нещо, за което отдавна е мечтал?
— Щях да го видя. Не е купувал нищо ново.
— Може би е искал да направи подарък на дъщеря ви?
— Не мисля. Виктор почти не се занимава с Милана. Тя се стреми към него, а той намира по-важни занимания — оплака се Алина.
— Това е много неприятно и странно — каза Ирина Павловна. — Алина, мисля, че трябва да наблюдаваш поведението му.
— Какво имате предвид?
— Засега не искам да правя заключения, но се надявам, че не съм права — каза Ирина Павловна. — Да го наблюдаваме просто.
Алина сви рамене. Тя не разбираше какво намеква свекърва й, но реши да наблюдава съпруга си. Очевидно беше едно: някой от тях мамеше Алина. Или свекървата, която твърдеше, че не е взела парите, или Виктор, който казваше, че помага на майка си с пари.
Алина измисли цяла стратегия. Първо започна да подслушва разговорите му, а после се зарови в телефона му. Но там не намери нищо, както и в социалните му мрежи.
Въпреки това Виктор продължаваше да се държи провокативно.
„Днес се срещам с приятел, не ме чакай за вечеря“, взе портфейла си и излезе. А след няколко часа започнаха да й пристигат съобщения за това къде са похарчени парите. Оказа се, че съпругът й е прекарал добре в моден ресторант.
Алина разбра, че Виктор случайно или умишлено е „объркал“ картите и е взел картата на съпругата си, където е останала част от заплатата й.
На Алина беше много интересно кой от приятелите му обича толкова много стриди и е взел картата й, с която съпругът й е платил толкова успешно.
„Прилича на романтична среща…“ – отбеляза тя, успявайки да проследи логиката на движенията на съпруга си и да измисли „маршрута“ до него и „приятеля“ му.
Алина забеляза Виктор от далеч. Тя се вгледа и разбра, че съпругът й не е сам. До него стоеше непозната жена с кожена жилетка, на токчета и с маркова чанта. За такава чанта Алина можеше само да мечтае. Виктор не би позволил на Алина да похарчи толкова пари „за глупости“, затова жената носеше удобен, но ужасно грозен ранец.
Въпреки това, мечтите за чантата останаха на заден план, когато Виктор прегърна своята спътница и я погледна нежно, вероятно признавайки й любовта си.
Първата мисъл на Алина беше да се втурне към двойката и да ги раздели. Но тя се сдържа. Алина изчака, докато съпругът й изпрати „любимата“ си до края на парка и видя, че те се сбогуват. Беше й гадно да гледа сбогуването. Сълзи замъглиха очите й, но Алина направи няколко снимки, за да ги покаже на свекърва си и на съпруга си, когато той започне да отрича всичко.
Междувременно двойката престана да се прегръща. Виктор бързо излезе от парка, а приятелката му се запъти към Алина. Жените се срещнаха с погледи и Алина изрече:
— Видях всичко! Вие сте любовницата на съпруга ми. Как не ви е срам да разрушавате семейство?! — извика тя.
— Не ми е срам. И какво от това? Какво ще правите сега? — жената погледна Алина с насмешка.
— Вие… сте истинско чудовище! Нямате съвест!
— Защо ми е съвест? Аз и без нея живея добре. Ти, например, нямаш това, което имам аз. Ето, виж: пръстен, чантичка, кожено жиле, ботушки… всичко това ми купи съпругът ми. Твое е — засмя се тя. — А ти какво имаш? Съвест? Дръж си я за себе си. И мъжа си… също можеш да си го вземеш. На мен не ми трябва.
Алина не очакваше такъв обрат. Дори не можа веднага да отговори.
— Как така? Значи вече няма да задържите Виктор?
— Аз не съм го задържала. Той сам се залепи за мен. Аз избирам заможни мъже, които могат да ме издържат, да ме глезят… а твоят… с една дума, мъж. И освен това, както се оказа, няма нищо в него. Всичко това – тя размаха ръката си с бижутата – е купено с парите на вашето семейство. Ето така… Докато ти работиш, мъжът ти харчи парите за мен – заяви новата любовница.
Алина гледаше на нахалната жена и едва се сдържаше да не се вкопчи в косата й. Тя и сега не смяташе съпруга си за виновен, й се струваше, че коренът на злото е именно в тази непозната жена. А дамата дори не се държеше за Виктор. За нея беше важно да има пари, а не любов.
— Вие сте изчислителна измамница. Не се доближавайте до моя съпруг. Ние имаме дете, семейство, истински чувства… а към вас той изпитва само… мимолетно влечение.
Непознатата жена погледна многозначително Алина и не отговори. Просто кимна и си тръгна. Недалеч от парка я чакаше малка червена кола, купена й като подарък от един от предишните й ухажори – богаташи, които винаги я преследваха.
Само с Виктор нямаше късмет – оказа се измамник, да още и женен.
Алина се забави малко и тръгна към дома. Не знаеше как да живее по-нататък, как да се държи с мъжа си, но въпреки това се чувстваше победителка в тази битка с любовницата на съпруга си.
Виктор се прибра късно. Алина се измъчи с мисли за това къде е бил. Но тъй като съпругът й се прибра ядосан и разстроен, Алина реши, че са се разделили с любовницата му, и си отдъхна.
Приготви вечеря за съпруга си, търпеше негодуването и упреците му и чакаше да се промени, да разбере, че няма да намери по-добра жена от Алина. Но в дълбините на душата си, чувството за собствено достойнство беше наранено. Алина си спомняше думите на непознатата жена и разбираше, че в думите й имаше доза истина. На Алина освен гордост и съвест не й беше останало нищо.
Съпругът й отдавна беше станал чужд, безсрамно харчеше парите за друга, а Алина и дъщеря й се задоволяваха с малко – носеха стари дрехи, чакаха любимия си мъж у дома и му гледаха в устата. А той се забавляваше за тяхна сметка, мамеше ги и не ги цени.
— Алиночка, как сте? Как сте? — попита Ирина Павловна, когато се обади. — Говорих със сина си, каза, че е бил принуден да излъже. Има някакви проблеми на работа… Кажи, не се сърди на него. Той просто… е малко уморен. Почакай и всичко ще бъде наред.
— Ирина Павловна, при нас вече няма да е добре. Не си струва да прикривате лъжите му, знам за изневерите.
В другия край на линията се чуха хрипливи звуци.
— Е, и какво от това, на кого не се случва? Колко пъти баща му ме е мамел? Не мога да преброя. И все пак бяхме щастливи! До старост заедно…
— Били ли сте щастливи? Не, Ирина Павловна. Щастлив беше вашият съпруг. А вие просто сте била нещастна търпима жена. Аз не искам да бъда такава. Извинете ме.
Алина прекъсна разговора. Събра си нещата, взе останалата сума, която беше спестила, и замина с дъщеря си при родителите си.
Алина знаеше, че предстои истинско щастие. А миналото нека си отиде заедно с Виктор там, където му е мястото.
Разводът беше уреден без излишни сълзи, въпреки че Виктор твърдеше, че трябва да му се даде шанс. Но Алина разбра, че няма да му даде нито шанс, нито стотинка.
— Успех, Виктор. Сега можеш да си тръгнеш и да издържаш любовниците си за своя сметка. Аз вече не участвам в това“, – каза тя, гордо вдигайки глава, и си тръгна. А след известно време Алина срещна друг мъж… той прие Милана, хареса на потенциалната си свекърва и е напълно възможно нещата с Алина да се наредят.
