Автомобилът рязко спря. Руслан изруга, тъй като отново бе изхвърлен от мислите си за новия проект. Трябваше да се подготви, за да не забие лицето си в калта. Началниците му възлагаха големи надежди на него. Руслан беше ръководител на голяма компания, не можеше да си позволи да допусне грешка. Преди да се опомни, мъжът видя едно момиче да лежи на пътя.
– Ти ли я удари? – Руслан попита уплашено шофьора.
– Не, разбира се, че не. Тя се подхлъзна и падна пред колата. Аз спрях навреме. Кълна се. Можете да видите всичко на диктофона!
Руслан не изслуша повече никакви извинения. Той скочи от колата и побърза да се увери, че момичето е добре. Твърде много бързаше, за да губи ценно време за нея, но не искаше да губи човечността си.
– Имаш ли нужда от помощ? – попита Руслан.
Непознатата, която бе успяла да седне, вдигна разплаканите си очи към мъжа и сърцето му даде силен тласък, ускорявайки ритъма си.
– Уляна? – Руслан се втурна да помогне на момичето да се изправи. Искаше да се увери, че наистина е добре, че колата не я е блъснала и че не е сериозно ранена.
Първата му любов. Момичето, с което се бяха разделили по силата на жестоката участ на съдбата. А може би тя просто беше избягала сама? Точно това си помисли Руслан. Тя не беше дошла да се сбогува с него, а той нямаше време да каже толкова много неща. Нищо от това нямаше значение сега. Не и сега.
– Хайде да отидем до колата. Шофьорът ще те закара до болницата.
– Аз съм добре… – Уляна побърза да се оправдае. – Руслан, наистина. Добре съм. Просто пътят е замръзнал, хлъзгав е… Куфарът миһттр://…..
Едва сега мъжът забеляза куфара, който лежеше настрани. Той пусна Уляна, като се увери, че е на крака, и вдигна куфара. Хвърляйки товара в багажника, Руслан кимна на жената да не се намесва и се качи в колата.
– Твърде много бързам. Закъснявам за самолета си. Олег ще те закара до вкъщи. Или за какво толкова бързахте?
– Не съм бързал за никъде – каза Руслан.
