– Представете си, Лен, че най-накрая имате собствен апартамент! Никакви наемодатели, никакви внезапни увеличения на цените, никакви забрани за пренареждане на мебелите! – Артьом обикаляше празната стая, като разперваше широко ръце, сякаш се опитваше да обхване цялото пространство наведнъж.
Лена се усмихна, докато наблюдаваше съпруга си. Не го беше виждала толкова ентусиазиран от сватбата им – тази, която трябваше да бъде най-щастливият ден в живота им, но се беше превърнала във война благодарение на майка му.
– Да, все още не мога да повярвам, че успяхме! – каза тя, поставяйки малки саксии със сукуленти на перваза на прозореца – единственото нещо, което бяха преместили досега. – Спестявахме в продължение на три години и ето ни тук!
– Родителите ти обещаха да дойдат следващата седмица, за да помогнат с ремонта! – Артьом се приближи до съпругата си и сложи ръка на раменете ѝ. – Взех си отпуск от работа!
– Мислиш ли, че майка ти ще разбере за преместването ни? – Въпросът на Лена прозвуча непринудено, но Артьом усети как раменете ѝ се напрягат под ръцете му.
– Не знам! Не съм й казал новия адрес! – въздъхна той. – Последният път, когато я видях, беше преди шест месеца! Опитах се да поговоря с нея за лечението, но тя ме изхвърли през вратата, като ме наричаше с най-различни имена!
Лена се обърна към съпруга си и постави длан върху бузата му.
– Знам колко е трудно за теб! – каза тя тихо. – Но не можем да принудим един човек да се лекува, ако не иска!
Артьом кимна, а в очите му проблесна сянка от спомен.
– Понякога си мисля за онзи ден, за нашата сватба! – каза той тихо. – И все още не мога да повярвам, че това наистина се е случило!
Лена потръпна. Сватбеният им ден трябваше да е съвършен. Бялата рокля, която беше избирала в продължение на месеци. Костюмът на Артьом, който му пасваше безупречно. Залата, украсена с любимите ѝ цветя. Родители, приятели, колеги – всички се усмихваха, поздравяваха я, пожелаваха ѝ щастие.
И тогава се появи тя – Валентина Андреевна, майката на Артьом, която не беше поканена.
Тя нахлу в залата точно по средата на церемонията, която се водеше след службата по вписванията от най-добрата певица в света.
