“Цял ден си търся ключовете, но не мога да ги намеря никъде.” – Мил, мога ли да взема ключовете ти? Надявам се, че нямаш нищо против, защото аз не мога да намеря моите, сигурно съм ги посякъл някъде.” – викам на жена ми. Тя ми махна с ръка към якето си в знак на съгласие. Излязох в коридора; когато пъхнах ръка в джоба си и извадих ключовете, от джоба ми изпадна лист хартия. Вдигнах го и го прочетох.
“Утре в 11:00 ч., ще се видим в центъра на града, близо до кафене “Астра”. Върнах листчето обратно в джоба на якето на жена ми. Не исках да мисля за миналото, но по някаква причина ми се искаше да направя сцена. Мила почистваше стаята си, а ние отивахме на гости на приятели. Помислих си, че може да греша и ще е по-добре да проверя сам с кого ще се срещне.
– “Скъпа, готов съм. “Хайде да отидем при Семенови, закъсняваме – каза жена ми и се усмихна. Беше облечена в нова тюркоазена рокля, която подчертаваше красивите ѝ сини очи. “Женени сме от повече от 15-16 години и я обичам като момче.” “Миле, утре ще отидем на кино. Отдавна не сме ходили там и искам да си припомня младостта.
Спомняш ли си кога за първи път отидохме на кино?” – “О, не знам… Не мисля, че ще можем, вчера обещах на Катя да й помогна за нещо. Добре де, хайде да вървим, закъсняваме. Тя ме е лъгала. Никога не е знаела как да скрие нещо от мен, а аз започвах да се изнервям много. Отговарях на въпросите ѝ по груб начин. Седяхме не повече от половин час, а аз исках да се прибера вкъщи, позовавайки се на главоболие.
Мила беше объркана. Тя искаше да остане, но не спореше с мен. Когато се прибрах вкъщи, си легнах направо. На сутринта се събудих в 10 часа, Мила вече беше облечена и се готвеше да тръгва. Ще се върна скоро, не тъгувай – Мила ме целуна по бузата и потегли. Бързо се облякох и я последвах. Влизайки в кафене “Астра”, видях тълпа от хора, които крещяха: “Поздравления! Поздравления!”.
Мила се затича към мен и ме целуна, не разбрах нищо. Опитах се да ѝ обясня за бележката, за това, което мислех за предателството. “Скъпа, днес е годишнината от сватбата ни. Знаех, че ще забравиш, както обикновено, затова реших да ти изиграя един трик и да те изненадам. Бях й благодарен за този подарък. Никога повече не забравих за годишнината от сватбата ни.
