Арина се омъжва за Никита преди около две години, но времето не е променило нищо. Още от първия ден на брака им съседите, бившите на Никита и някои роднини ги гледаха, защото Арина беше обикновено момиче от селото, а Никита – представител на златната младеж. Арина се запознава с Никита по време на сутрешен джогинг по крайбрежието. Тя установи, че той е интересен събеседник.
След първата им среща те се срещали на едно и също място всеки ден по едно и също време и бягали по 5 км заедно. По това време Арина не знаела, че след тях тичат не обикновени хора, а бодигардовете на Никита. Шест месеца минават неусетно и Никита най-накрая предлага брак на Арина. Цялата им сватба и последващият им живот са под наблюдението на хора, които са недоволни от техния съюз.
Арина не се интересуваше много от тях, защото единственото, което имаше значение за нея, беше, че любимият ѝ е до нея. Останалото бяха временни проблеми и дреболии. Шест месеца след сватбата Арина обяви, че Никита скоро ще стане баща. Ултразвукът показа, че двойката очаква наследник. И двамата се носеха в облаците на щастието.
След 9 месеца се роди здраво, красиво момче. Синът беше с баща си през цялото време. Никита не искаше да го остави нито за миг. Вкъщи Арина взела момчето от съпруга си и извикала: “Това не е моят син! Къде е той? Най-напред Никита си помислил, че жена му има нужда да си почине след раждането. Най-вероятно умората е повлияла на поведението ѝ. Пристигнал лекарят и инжектирал на Арина успокоително, но на следващия ден Арина продължавала да говори същите неща, които била казала предния ден. Тя не разпознаваше бебето като свой син. Никита вече мислеше да изпрати
Той е имал особеност на тялото, която се предава изключително по наследство. Нито съпругата ми, нито аз имахме такова заболяване. Спешен тест за майчинство потвърди предположението на майка му. Никита впрегна всичките си контакти по случая. По-късно наяве излязло ужасното: най-близкият приятел на Никита убедил лекарите да заменят сина на Никита с отказващ. Той завел сина на приятеля си при себе си, за да му отнеме цялото имущество. Момчето било върнато на родителите си. Арина вече можела да се наслаждава на майчинството: до нея лежал малкият й кръвен син. Нищо друго не я притеснявало. Младите родители не закарали отказалия се в болница. Макар че Арина разбираше, че това не е нейното дете, тя беше свикнала с това, затова помислиха заедно и решиха, че положението им позволява да отгледат две щастливи деца.
