– Рая, запознай се с гостите! – радостно извика Фьодор Михайлович, когато се прибра сутринта.
– За теб ли беше? – извика тя в отговор, без да излиза от кухнята. – Между другото, защо закъсняваш толкова много днес?
– О, Райка, не мога да ти кажа нищо с две думи. Но ако ни нахраниш, ще ти кажа всичко.
– Кой си ти?!
*****
– Михалич, спри за минута. Трябва да поговорим! – Анатолий изскочи от колата си и с бърза крачка се насочи към пазача, който току-що беше навлязъл на територията на гаражната кооперация.
– А, това си ти, Толя. Не те познах. Ще бъдеш богат.
Фьодор Михайлович започна да разглежда чисто нов черен чуждестранен автомобил без регистрационни номера.
– Купили сте си нова кола? Може би искате да ме помолите да я наглеждам?
– Не. не за това искам да говоря с вас. Не се обиждайте, добре?
– Е, това е обещаващо начало. Решихте ли да наемете втори пазач? – Федор се усмихна.
Анатолий виновно сведе очи.
– Не.
– Това е добре, защото аз се справям доста добре сам. – И парите са добри. А сега наистина имам нужда от пари, нали знаеш… Не си забравил, нали?
– Не, Михалич, не съм забравил. Но ето още нещо. Хайде да отидем до каретата ти, студено е.
– Днес е +11 градуса, изобщо не е студено. Говори, не ме карай да чакам. Какво стана? Или трябва да изтръгвам всяка дума от теб?
– Ами, миналата седмица имаше събрание на собствениците на гаражи. Помниш ли, че ти казах?
– Е, помня.
– Общо взето, на това събрание беше решено… – Анатолий Дмитриевич се поколеба, после погледна Фьодор и каза:
– Ами, решихме, че пазачът вече не ни е нужен.
– Какво имаш предвид, че нямате нужда от пазач?! – Фьодор Михайлович се намръщи.
– Михалич, не се вълнувайһттр://….
– Кой
