Настя готвеше кнедли, когато на вратата се почука. Тя не му обърна внимание. Олег вече слагаше масата, а децата играеха в стаята. Почукването се повтори, затова Настя избърса ръцете си и отиде да види кой е.
Когато стигна до коридора, чу как някой слиза по стълбите с бързи стъпки. “Сигурно са сбъркали”, помисли си Настя, но докато се отдалечаваше от вратата, отново чу стъпките. Когато Настя се осмели да отвори вратата, видя на килима кошче, от което се чуваше бебешки плач. – “Бебе? Откъде е дошло? И кой сложи бебето на студения под?” – каза Настя, когато изведнъж чу непознат глас: “Какво гледаш? Вземи го!
Дай го на Олег. Той знае как да ходи, нека го отгледа сега. Настя вдигна очи и видя красива млада жена, която стоеше на стълбищната площадка. – “Записах детето за него!” – каза тя накрая и побърза да слезе от етажа.
Настя не разбираше какво се случва. Тя стоеше вцепенена, когато Олег се приближи зад нея. – “Да вечеряме ли? Надя вдигна кошницата, отблъсна Олег и влезе вътре. Децата бяха изненадани да видят какъв “подарък” им е донесла майка им. – “Откъде имаш бебето?” – попита изведнъж дъщеря ѝ. – “Един щъркел го донесе.” Обръщайки се към съпруга си, тя продължи: “Иди в аптеката, ще ти кажа какво трябва да пушиш.
А вие, деца, бъдете тихи. Богданочка иска да спи. Надя, сега си имаш сестра…
Скоро съседите разбраха какво се е случило в това семейство. Някои от тях похвалиха Настя, че не е изоставила детето на произвола на съдбата, а други я осъдиха, че е гледала дете от кохан. Отношенията ѝ с Олех се влошават. Но Настя никога не го попита какво е направил. Знаеше, че трябва да го изтърпи заради Богданка и собствените си деца. Минаха много години. Момичето навършило 16 години. Гледала телевизия с родителите си, когато на вратата се почукало. Майчиното сърце ѝ подсказало, че нещо не е наред. Чукането било много познато. Отворили вратата, а на прага стояла жена: “Преди много години оставих нещо тук”, казала тя и избърсала сълзите си. – “Сбъркахме”, казаха всички в хор и затвориха вратата…
