Анна никога нямаше да забрави този момент. Всичко в нея крещеше: нещо не е наред. Времето сякаш замръзна — музиката секна, гласовете стихнаха, а венчелистчетата, които танцуваха във въздуха, застинаха като в картина. Само мекото шумолене на роклята ѝ и тежкото дишане на Рекс изпълваха пространството.
Кучето не мърдаше. Сякаш я пазеше… от нещо невидимо.
Анна обърна глава.
Отпред стоеше Даниел, годеникът ѝ, до него — кумът. Всичко изглеждаше наред. Но точно до шатрата, зад колона с цветя, тя зърна сянка. Мъж. Чужд. С тъмни дрехи и нещо дълго в ръцете, увито в плат. Погледът му не беше този на случаен гост.
Рекс изръмжа отново — този път по-дълбоко.
— Кой е този? — изкрещя някой от пейките.
Мъжът направи крачка. Платът падна — нож. Всички закрещяха.
Но Рекс вече беше реагирал.
Кучето се хвърли с цялата си тежест напред, като куршум. Събори непознатия на земята с глух удар. Острието изхвръкна и се заби в тревата на метри от тях. Един от гостите, бивш полицай, реагира мигновено — скочи и закопча ръцете на нападателя със самозалепващи белезници.
Анна стоеше като вцепенена.
— Дани… ти познаваш ли го? — прошепна тя, гледайки лицето му.
Той мълчеше. Преглътна.
— Не… не съм сигурен… може би…
Но очите му го издадоха. И Рекс ръмжеше отново — този път тихо, изтощено, но твърдо. Като съдия.
По-късно се разбра: това бил стар познат на Даниел, мъж с психически проблеми. И не само това — същият, който преди година беше преследвал Анна, изпращал ѝ заплахи и една вечер дори беше надраскал вратата ѝ. Делото беше прекратено — нямаше доказателства. Но Рекс… той не беше забравил.
Сватбата бе отменена. Анна си тръгна с Рекс. Без сцени. Без обяснения. Само с едно ново, болезнено разбиране: кучето ѝ бе разпознало опасността преди всички.
Даниел ѝ писа няколко пъти. Тя не отговори. Истината беше проста — в онзи момент, когато ножът беше насочен към нея, само един я защити. И това не беше човек.
Рекс живя още девет месеца. С все по-слабо тяло, но с онези същите ясни очи. Когато дойде краят, Анна го държеше за лапата.
— Ти беше моят герой. Моят рицар. Никога няма да те забравя.
