— Сашко… моля те… кажи ми кой ти го причини?
— Не искам мама да се кара… — прошепна той. — Тя винаги казва, че си измислям… че преувеличавам…
Гласът му не беше уплашен. Беше примирен. Като на дете, което вече е разбрало, че няма кой да го защити.
— Боби ли е? — гласът ѝ едва излезе. — Той ли те удря?
Момчето кимна. Почти незабележимо. Все едно се срамуваше, че трябва да го потвърди.
Станка стана. Затвори се в банята. И се разрида, с лице в дланите. Не кротко, не сдържано — истински, както плачат жените, които цял живот носят чужда болка.
В ума ѝ се въртяха откъслечни думи:
„Той не ми е истински татко…“
„Понякога и мама я дърпа, ама тя казва, че всичко е наред…“
„Аз съм виновен, защото се мотах сутринта…“
Излезе, изтри очите си. Взе телефона.
— Къде сте? — попита, когато дъщеря ѝ вдигна.
— Във Велинград. Тъкмо излизаме от басейна. Защо?
— Синът ти е целият в синини. Каза, че Боби го удрял. Знаеш ли за това?
Настъпи дълга пауза. Студена. Натежала.
— Мамо… не започвай… Той просто се опитва да го възпита. Сашко е чувствителен, всичко го разстройва…
— И за това заслужава бой ли?!
— Ти не разбираш. Аз съм сама от години. Сама го гледам. Боби ми помага, дава ми сигурност. Най-сетне мога да дишам. И аз съм човек, мамо.
— Да. Но си майка преди всичко. И когато някой посяга на детето ти — това не е помощ. Това е насилие.
— Не мога всеки път да избирам между мъжа до мен и сина си!
— Не трябва да избираш, защото аз вече избрах. Внукът ми остава при мен. И да, ако трябва — ще се обадя в полицията.
— Мамо, полудя ли?! Нямаш това право!
— Имам правото, когато едно дете е в опасност. И ако ме намразиш за това — по-добре така… отколкото един ден да стоя пред малък, бял ковчег.
Тя затвори. Не изчака отговор.
Сашко стоеше в коридора. Беше чул всичко. Очите му още бяха зачервени от плач, но в тях — светна нещо ново.
Той се приближи. Прегърна я. Силно. Дълго. По начина, по който се прегръща човек, който най-сетне се чувства в безопасност.
— Благодаря ти, бабо… — прошепна.
Станка затвори очи.
Не от умора. А защото знаеше, че този път е направила правилното нещо.
