Оля се прибра от работа изморена. А у дома я чакаше малкият й син Павлик, който искаше да постави и украси коледната елха възможно най-бързо. Но Оля искаше просто да си почине на дивана. На работа всички бяха мързеливи преди Нова година. Тя беше счетоводителка. -Оля, с кого ще празнуваш? – питаха колегите. -Не ме пречи да пиша отчета, – измърмори Оля. Преди месец приключи процесът по развода й с мъжа й. Той й изневеряваше и след дълги кавги, скандали и сълзи, тя все пак го напусна заедно с Павлик.
Първоначално живееха при майка й, а после наеха апартамент. -Мамо, хайде да сложим елхата, – помоли синът й. Трябваше да извади елхата, играчките, гирляндата. Нямаше желание да празнуват. Затова Оля не приготви нищо специално, само оливе. А през нощта щеше да отиде със сина си при приятелка да празнуват. Изведнъж се чу звънец. Оля отиде да отвори и видя пред себе си жива елха. -Изненадаааа!! – прозвуча мъжки глас.
-Извинете, объркахте се, – отговори уморено
Олга. -Как да съм се объркал, аз живея тук… А на вас, вероятно, бившата ми съпруга е отдала апартамента. Разбира се, просто реших да направя изненада на дъщеря си. Добре, извинете. След 15 минути Олга излезе да изхвърли боклука и до вратата на входа седеше същият мъж. До него стоеше чанта и същата елха. -Извинете, ще събера нещата си, а вие се връщайте в апартамента си. -Не, не, какво говорите. Вече сте платили.
Просто аз съм от друг град, не съм мислил, че ще се окажа в такава ситуация, а няма къде да отида. Приятелите ми заминаха в топли страни да празнуват. -Тогава елате при нас. -А аз няма да ви преча ли? -Не, все пак няма да празнуваме особено. Домакинът на апартамента заговори с Олга. За първи път след развода тя се почувства весела и лека. Говориха цяла нощ. А на следващия ден отидоха с Павлик в парка, да гледат голямата елха, а после на кънката. Посрещнаха заедно Нова година и се целунаха. А следващата Нова година вече бяха четирима. Оля се оказа варитна.
