Сутринта започна със звънка на сина, който радостно съобщи: – Мамо, Галя е бременна. Представяш ли си, такава радост… – О, поздравления. Само че е малко странно. – А какво странно, вече сме женени от 5 години, отдавна беше време. На следващия ден свекървата без никаква причина дойде в дома на сина си. Обикновено тя идваше за празниците или предварително се обаждаше, но сега дойде просто така и това беше странно за Галя. – Галочка, радвам се, че най-накрая ще имате дете.
Само не казвай на мъжа си, че не е от него. – Как… Откъде сте го измислили? Ние се опитвахме да забременея, правех всички анализи, всичко е наред с мен. Само той не искаше, казваше, че знае, че няма проблеми. – Галочка, така стоят нещата… като дете, Альоша прекара една болест и след нея мъжете остават безплодни. Само че той не знае за това и не трябва да знае. Просто ще му падне самочувствието и кой знае какво ще стане с него. Тогава и аз ще му призная… Просто след работа влязох в едно кафене да пия кафе, и един младеж седна до мен.
Сама не помня как после се озовах у него у дома. Обичам Алеша, наистина много го обичам.
-Галя, всичко, което се случва, е за добро, това дете ви беше нужно – успокои я свекървата. Галя роди благополучно. Медицинска сестра в родилния дом се оказа съученичка на Леша и го пусна в стаята. -Галя, имаме такава красива момиченце. Само не разбирам защо косата й е руса. -Ами това е просто генетика, кой знае какво има там. Важното е, че е здрава. След ден Алеша дойде при майка си и заяви: – Знам, че детето не е мое.
– Откъде го взе, сине? – Помниш ли моята съученичка, тя сега е медицинска сестра в родилен дом, тя каза, че кръвната група не съвпада. – Алеша, сега ще ти обясня всичко. Дълго ти го криех, но ти си безплоден. Казах на Галя за това и тя забременя по друг начин, за да имате дете, намери донор. – Тоест, Галя знаеше, но не ме напусна заради това? И дори роди дете за мен. – Да, така е. Само не говори за това на Галя, живеят спокойно.
