Миналия месец бях шокирана от новината, че синът ми Стасик си има гадже. Защо му е това? Аз правя всичко за него: готвя, чистя, пера, изпращам го на работа, ставам рано… Той все още е дете! Поведението на Стасик се промени внезапно. Постоянно излизаше от къщи, изчезваше за цяла вечер или се затваряше в стаята си. Бях разтревожена. Подозирах, че има проблеми. Може би е попаднал в лоша компания или се е забъркал в конфликт? В наши дни по улиците има толкова много зло… Задавах му въпроси, но той отговаряше: — Не се тревожи, мамо. Няма за какво да се притесняваш, всичко е както винаги. — Синко, разбираш ли, че след като няма баща, единствената ми надежда си ти. Чувствам болка и самота. Няма с кого да седя вечер. Ти се отдръпна от мен напоследък… — вече чувствах как очите ми се пълнят със сълзи. Не мога повече! — Мамо, играя футбол с приятели. Добре, ще се опитам да не те изоставям толкова често — каза той. Не че ли съм против футбола, но не ме оставяше усещането, че Стасик крие нещо от мен.
„Сигурно има гадже. Той е симпатичен, не е глупав, вече има брада, изглежда сериозен, така че не е чудно“, — каза Елена, нашата съседка, когато й признах за проблемите си. Повъртях пръст до слепоочието си. Стасик и момиче? Ха, пак си измислила! Защо му е тя? Аз готвя, чистя и пера. В крайна сметка, всички тези мъжки и женски въпроси не са толкова важни. И не е на неговата възраст! Има още време за това! Но Ленка пося семената на тревогата… Дори започнах да съжалявам за това.
Д. — Разбирам всичко, сине… но аз тук треперя от страх. Можеше да ме предупредиш! — плачех аз. Виждах, че Стасик се срамува. И това е добре! Да се държиш така с бедната си майка… Оттогава станах по-умна. Веднага щом тръгнеше, му се обаждах. Не че се правех на жертва, но тогава наистина имах такива нервни болки… Гърдите ми се разкъсваха, че се страхувам да си спомня. Накрая, един ден Стасик ми каза: — Мамо, при теб винаги всичко е наред. Не се прави на жертва! Легни, скоро ще се върна. Вече съм на 22 години, възрастен човек съм, мога да изляза и да прекарам време без мама! Тези думи ме нараниха. След този телефонен разговор не говорих с него два дни. В крайна сметка, след почти година на такава борба и лъжи, Стасик ми каза истината. Мислех, че съм сгрешила. — Мамо, излизам с едно момиче. Казва се Катя. Вече не искам да ти лъжа и да ти докладвам за всяка минута. Мамо, трябва да разбереш едно нещо, — каза той. — Обичам те, благодарен съм ти за всичко и винаги ще бъдеш най-важната жена в живота ми. Но срещнах Катя и искам да изградя връзка с нея. Да се срещаме, да се разхождаме, да вечеряме, в крайна сметка дори да живеем заедно…
— Какво си измислил?! — не можех повече да го слушам. — Защо ти е Катя? Защо да живееш с нея? Не си ли добре с мама? — попитах аз, проливайки сълзи. — Мамо, спри… — каза той. — Не можеш ме държи на къса каишка. Станах възрастен и имам право на собствен живот! Не разбирах какво се е случило с него. Какво се случва с тези деца? Какво съм направила, че се държат така с мен? Тогава аз
Работя, на 23 години съм и от повече от година се срещам с прекрасно момиче, което ти предварително не харесваш и на което не би дал и най-малката възможност, въпреки че никога не си я виждал. Мамо, не ме карай да избирам – ти или тя – защото това е ненормално! – Е, ти няма да я избереш! – извиках аз. – Не става въпрос за това кого би избрал. Въпросът е, че Катя никога не би ме поставила пред такъв избор. Това е нечовешко, лудост, мамо. Обичам и двете ви, макар и по свой начин. Позволете ми да бъда щастлив! И си позволете да споделите с мен тази радост. Мълчах, сълзи течаха по лицето ми. — … О, колко ми е зле. Отвори по-бързо прозореца! — Мамо, стига! Моля те! Кълна се в Бога, един ден ще ти потрябва помощ и тогава вече няма да ти повярвам! Каква помощ?
Да се преструвам? Наистина ми е зле! Стасик ми каза да обмисля всичко и че ще се върне на следващата сутрин. Утре сутринта? Той ще ходи ця нощ някъде? Ще полудея от тревога! И кой ще му направи сандвичи? Кой ще го събуди нежно? Ето я тази… Катя. Как да постъпя? Не е ли се шегувал? Никога не съм искала да изолирам никого. И дори не съм мислила да установявам свои канони. Какви са претенциите му? Сигурно момичето му е объркала главата! Ще постъпя мъдро: ще я поканя на вечеря. Ще я видя на живо, ще поговорим от сърце, ще я изуча отвътре и отвън. Няма друг изход. Не мога да си позволя да загубя последния близък човек, който ми е останал.
