— Защо вазата стои тук? — учудено попита Лариса на мъжа си. Той сви рамене. — Сигурно ти си я сложила тук преди да тръгнете. — Не, не мога да съм го направила. — Лара хвърли упорит поглед към мъжа си. — И изобщо, не ти ли се струва, че тук е прекалено чисто? Ние никой не е бил цял месец! — Домовик се е завел — малко нервно се засмя Денис и се опита да смени темата на разговора. — Може да си направим шишчета, а? И да поканим съседите? Закревски със сигурност вече са дошли, те цяло лято живеят в дачата. — Ти изобщо не се интересуваш от това, което се случва в нашия дом? — искрено се учуди жената. А ако някой е влязъл в къщата им, докато ги няма? Да, разбира се, една ваза не е показател, че в дома им е бил някой. Въпреки че купчината книги, която стоеше на масичката за списания, е изчезнала някъде… и диванът е леко преместен. — Нищо не е изчезнало?
Можеш ли да си представиш крадец, който вместо да търси ценни вещи, е подреждал къщата? — Разбирам, че е безсмислено, но… — Няма „но“! Дошли сме тук да си почиваме, а не да си блъскаме главите за предмети, които се местят. Мъжът нежно прегърна жена си за талията и я изведе на улицата. — Искаш ли да се изкъпеш? Водата в басейна е чудесна, сам проверих. Лариса, макар и да се престори, че се е примирила със ситуацията, не смяташе да се успокоява. Твърде често беше чувала истории за бездомни, които проникват в къщи, когато собствениците им отсъстват. Ето така, идваш в неподходящ момент и всичко! Затова, веднага щом съпругът й замина на командировка, жената се обърна към едно агенция, чиито служители буквално за един ден
— Аз така знаех, — самодоволно заяви тя на котката, която седеше до нея. Но тя дори не я погледна. — Някой ползва къщата, докато ни няма. Е, кой ли. Денис лично! Мъжът, който усърдно уверяваше жената, че нищо не се случва, се появи в къщата сам, без предупреждение. По-точно, излъга за командировка. — Може би просто е решил да провери всичко? — промърмори Лара, не вярвайки на собствените си думи. Защото това не приличаше на проверка. По-скоро на подготовка за среща с някого.
— Или все пак има нещо, което не знам? След малко на екрана се появи още един герой. Много мила блондинка, която от прага се хвърли на Денис. — Ах ти куче, — много емоционално ругаеше жената. — За гърба ми, в моя дом! Лариса скочи и започна да измерва стаята с крачки. Това беше за първи път? Или я мамеха систематично? От лаптопа се чуваше игрив смях и нежно мърморене. После звуците затихнаха, явно двойката се беше преместила на по-удобно място. Романтично бягство Съветване за брака
— Не, няма да го оставя така! — Зла до черти Лариса набра номера на адвоката си. — Просяк дойде при мен, просяк и ще си тръгнеш! Ще пълзиш пред мен на колене! Аз те докарах в столицата, уредих ти високоплатена работа, возих те по курорти. А ти реши да ми се отблагодариш така! Разговорът с адвоката беше кратък, мъжът обеща да подготви всички необходими документи до сутринта. Следващият телефонен разговор беше с баща му, при когото работеше Денис. Една минута — и работата в
