Имам роднини в града. Те често идват при нас в селото през лятото. Обядват у нас и си тръгват, ние никога не сме им отказвал и парче хляб. Майка ми никога не е жаляла нищо за тях.
Когато си тръгваха, тя им даваше чувал картофи, плодове, моркови, дори им режеше свинско, за да не харчат градските роднини. А в замяна дори „благодаря” не получавахме. Звънят ни всеки уикенд и се оплакват от живота. Казват, че нямат пари за нищо. Разбира се, леля е пенсионерка, синът й е обикновен електротехник, а съпругата му е работничка в завод. Живеят от заплата до заплата. Но когато идват в селото, при всеки удобен случай не пропускат да споменат, че те са градски, а ние сме селяни.
С пренебрежение гледат на тор, но ядат нашите плодове и зеленчуци, не искат. Казват, че е гадно да се грижиш за добитък, а ядат шишчета от същия този добитък. Родните се правят на неразбираеми. Когато си тръгват, казват, че можем да разчитаме на тях. Когато майка ми се разболя и трябваше да отидем в града на преглед, си спомних думите им.
Обадих се на съпругата на трети братовчед. Трябваше ни да пренощуваме два дни при някого, защото прегледът беше скъп, а нямахме пари за хотел. Роднината не отказа, но изпрати ценова листа: нощувка – 200, храна – 150, културни забавления за наша сметка. Бях изненадана от наглостта й. Тоест, да дойдем при тях и от сутрин до вечер да ядем безплатно, а да останем при тях за два дни, веднага трябва да платим. Обадих се на родителите на съпруга си и помолих за помощ.
И ето, вече е лято и те, както винаги, пристигнаха при нас в селото. Започнаха да излизат от колата цялото семейство. Майка тича да ги посрещне, но аз я спрях. — Здравейте, скъпи роднини.
Пристигнахте точно навреме, мама приготви голубци. Само че цените тази година се промениха. Ето цените за един ден за един човек: нощувка – 500, храна – 700; все е натурално, наше, затова и цената е съответна. Ако сте съгласни, влизайте, ако не сте, пътят за града го знаете. Очите им изскочиха. Не можеха да скрият възмущението си. Седнаха в колата и си тръгнаха към града. Майка ми каза, че не е добре, все пак са роднини. Но аз смятам, че съм постъпила правилно. Защо на тях им е позволено, а на нас не? Какви двойни стандарти? Ние не се трудим в градината, за да храним някого безплатно.
