Аз съм на шестдесет и три години. Не се срамувам от възрастта си, но това не означава, че непознати хора могат да ме наричат стара, престаряла или баба. Само моите внуци могат да ме наричат баба и аз се гордея, че съм баба.
Думата “баба” звучи особено ценно, когато звучи от вашата собствена уста. Спомням си как се трогнах, когато за първи път чух внука си да казва дългоочакваното “баба”. Но това не дава право на непознати хора да ме наричат баба, дядо или баба.
Няма да позволя на никого да се отнася с неуважение към мен. Веднъж, когато направих забележка на една акушерка, че не съм й баба, тя ми изкрещя и каза: “Да те наричам ли момиче, бабо?
Наричам те, както си искам, и не ми казвай какво да правя! По-добре побързайте и не задръствайте хората с вашите оплаквания!” Отговорих ѝ: “Не бива да ме наричаш момиче, но можеш да ме наричаш жена, нали? И не бъди груб с мен, имай съвест, не съм те обидил.” Жена, а не старица – така трябва да се обръщат непознатите към дамите на моята възраст.
Да, знам, че съм баба, но съм баба само за внуците си. Тя произнесе думата “баба” с такова пренебрежение, сякаш искаше да ме обиди или унижи. А най-обидното беше, че на опашката зад мен стояха жени на моята възраст и възмутено ме питаха от какво съм недоволна.
Почти се разплаках като малко момиченце от обидата. Отказах се от пазаруването и отидох в друг магазин. Ако не се отнасяме с уважение към себе си, какво можем да очакваме да правят другите?
Бих искал другите хора да се отнасят с уважение към себе си и своята възраст. Няма да позволя да бъда обиждан или унижаван. Дори на деветдесетгодишна възраст ще бъда жена или мадам, но не и старица. Свързвам думата “баба” с нещо старо, с боклуци.
Младите хора забравят, че един ден ще остареят и ще станат пенсионери. Какъв пример дават на новото поколение? Ние също бяхме млади някога и не гледахме отвисоко на пенсионерите.