Никога не би си помислила, че омразната ѝ свекърва ще спаси семейството им. Тамила се омъжила рано, още ненавършила двайсет години. Приятелките ѝ я разубеждавали, уверявайки я, че Игор не е подходящ за нея, защото бил женкар и обичал да пие.
Но не! Тя дори не искаше да слуша. Момичетата просто й завиждаха, че е хванала такъв красив мъж.
Не едно момиче въздъхна, гледайки Игор, когато той чакаше Тамила на входа на фабриката за облекло, където тя работеше след работа. Тя се радваше, че той я е избрал сред толкова много красавици, въпреки че не беше много привлекателна.
Единственото, с което се гордееше, беше тънката ѝ талия и големите ѝ светлосиви очи, които блестяха с ясен блясък на радост. Месец преди сватбата тя завела младоженеца в селото, за да се запознае с родителите си. Бащата мълчеше, но мама избра подходящия момент и тихо прошепна, клатейки глава: “Не го харесахме, дъще.
Той не е искрен, очите му са зли.
Изглежда, че се шегува и усмихва, но всичко това изглежда принудено. Помислете добре, преди да свържете съдбата си с него. Помислете внимателно. Но дали наистина се замислих за това? И защо да се занимавам с всички тези глупости? Най-важното е, че Игор я обича.
Всяка среща е като приказка. Всеки ден – цветя, бонбони, разходки във вечерния град. А през нощта… В ръцете му тя забравя собственото си име. Приятелките ѝ, с които деляха една стая в общежитието, неведнъж се учудваха на щедростта на годеника ѝ и го наричаха богаташ. За добро или за лошо, от две години той ръководи един от отделите на машиностроителния завод и е в добри отношения с ръководството, защото се вслушват в мнението му. Такъв служител струва колкото теглото си в злато.
Затова получава премии и извънредно жилище… Обещаваща годеница… След сватбата става снаха. Новата сграда, в която Игор трябваше да получи апартамент, все още не беше завършена, затова трябваше да дели апартамент с родителите си. Още от първите дни свекървата даде да се разбере на Тамила, че тук тя е никой и че не бива да се нарича по никакъв начин. Отначало тя търпеше, мълчеше, преглъщаше всички обиди.
Изгубила търпение едва когато забелязала, че част от парите са изчезнали от кутията, в която държала спестяванията си. “Ти ли ги взе?” – попитала Игор. “Не – казал той изненадан. На вечеря мрачният Игор попита майка си: -“Ти ли взе парите от кутията? Тя подскочи от гняв: – Значи правиш от мен престъпник? Дошъл си наготово, а се осмеляваш да ме обвиняваш?
Игор хвърли яростно лъжицата на масата и каза на младата си съпруга: – Събери си нещата, ще прекараме нощта при моя приятел Володя. Същата вечер за първи път в живота си той изля сърцето си пред Тамила: “Майка ми винаги е обичала парите повече от всичко и от всички. Дори когато баба ми, майката на баща ми, се разболя, тя не ми даде никакви пари за лечение. Казваше, че така или иначе й е време да умре, защото е изживяла своята полезност.
И никога не ми е давала джобни пари, като казваше, че едно дете няма нужда от пари. Знаеш ли колко се срамувах пред съучениците си, когато през голямото междучасие всички тичаха да ядат сладолед, а аз единствен останах в класната стая! Едва когато сам си изкарвах хляба, започнах да живея истински… Седмица по-късно младата двойка нае къща и се настани в нея. И тогава Игор и Тамила разбраха, че скоро ще станат родители. Дъщеря им София внесе още повече радост в къщата. Но скоро Тамила започнала да забелязва, че съпругът ѝ е станал безразличен. В леглото той дори не я докосвал, а се обръщал към стената и заспивал. А наскоро се прибрал вкъщи пиян, и то след полунощ.
При немия ѝ въпрос в очите той само сви рамене и промълви, едва прикривайки доволния си поглед: “Съжалявам. Беше бързане в работата, трябваше да остана до късно.
Как можеше да й каже колко е потиснат от сивата рутина на семейния живот, от постоянния плач на детето и от външния вид на съпругата си, чиято тънка талия се криеше под непривлекателните гънки на излишните килограми, от които Тамила не можеше да се отърве? Как можеше да каже, че това, което най-много искаше, беше да излезе с приятелите си и да скочи в леглото с някое горещо момиче?
Най-малкото с Лена, която не му беше давала почивка вече цял месец.
Тамила напълно беше престанала да се грижи за себе си. Косата ѝ мирише на борш и котлети, а тя не може да се измъкне от халата и чехлите си. Не! Той не може да издържи повече. С всеки изминал ден става все по-зле. Ихор се прибира посред нощ или дори сутрин, миришещ на алкохол и други жени. Тамила го търпеше, докато имаше сили. И един ден тя не издържа повече и си опакова нещата.
“Къде отиваш?” – прониза я с очи тя, – “Вкъщи. “Мислех, че къщата е на съпруга ти.” “Досега беше така. Но Игор сам унищожи всичко”, проплака тя горчиво. Майка му почти насила изтръгна София от ръцете ѝ и се насочи към кухнята. “Ето какво, снахо: достатъчно съм чувала за Игор, затова дойдох да поговоря с теб.
Не обръщай никакво внимание на лудориите му. Той ще се справи с това. По-добре е да не бягаш, а да се прибереш. Кога за последен път се погледна в огледалото? Без коса, без грим.
Отиди на фризьор, направи си модна прическа, стегни корема си, защото вече не виждаш талията си. Така Игор не се влюби в теб. Ти сама си си виновна, че скачаш в елхата. Затова трябва да му докажеш, че си най-добрата, за да се страхува да не те загуби… Тамила не знаеше дали да се сърди на свекърва си, или да й благодари за съвета. Но още същия ден тя отиде на фризьор и пазарува.
А вечерта посрещна съпруга си в красива рокля и с елегантна прическа. “Какъв празник е?” – попита той изненадан. “Денят на нашата любов” – прошепна тя и се облегна на него с цялото си тяло… Всичко отново си дойде на мястото. Сега Игор беше луд по нея и много се страхуваше да не я загуби.
