– “Помисли за децата – каза майката на Вика по телефона, – да, те са тийнейджъри, но тийнейджърите имат нужда и от двамата родители, Вика, вразуми се.” – Мамо, вече съм взела решението си. Що се отнася до децата… Синът ми показа снимка на баща си във Фейсбук с някакво момиче и бебе на ръце.
“Уау, не знаех за това – изненада се жената, – но как е могъл да направи това след 16 години щастлив семеен живот?” “Той го е направил така…” Вика видя свекърва си в коридора: “Добре, мамо, ще ти се обадя по-късно. – “Ти, безсрамница, какво си замислила?” свекърва ѝ веднага започна: “Какъв развод, ти от ума ли си излязла?” “Вера Николаевна, решението ми е окончателно, няма да търпя сина ти. Отивайте си, ние с децата вече сме събрали нещата му.
Можеш да вземеш нещо със себе си. – Но той обича децата си. Не може да живее без тях. А ако смятате, че е трябвало да изостави другото дете… възможно ли е това? Той е можел да се грижи финансово за това дете, без да напуска истинското си семейство. А как ще се справи без теб? Дори няма да може да си сготви нищо.”
“Трябваше по-рано да помисли за последствията от командировките си”, каза Вика, без да съжалява. Свекървата си тръгна, но Вика нямаше дълго време да се наслаждава на уединението си. Скоро в къщата влезе мъж… бившият съпруг на Вика.
– Трябваше да изчакаш, докато излезем, за да си изнесеш нещата – каза Вика също толкова безстрастно, – добре, нещата ти са там. Вик, трябва да поговорим, не можех да чакам повече.”
“Наистина не ми се говори с теб, скъпа. Поздравления за раждането на третото ти дете. Надявам се, че няма да постъпите така с него, както постъпихте с нас. Можеш да оставиш ключовете на нощното шкафче.
Ще бъда в стаята си, докато не изнесете всичко. Мъжът остави ключовете и започна да изнася вещите си, сякаш те бяха най-тежките камъни, които можеше да вдигне. Вика не се замисли върху решението си. Тя вярва, че няма друг начин да се справи с предателите.
